Теорията на термосъпротивленията е описана добре в книгата на Шашков: "Термисторы и их применение" - издание на Беларуската академия на науките - 1967г. (почти библиографска рядкост). По темата нещо има и в книгата на Куртев, Самоковлийски и Янков - "Измерване на температура".
Според първата книга, съпротивлението на термисторите (NTC) при температура T1 (oK) е: RT1 = R20exp(B/T1 - B/293), където R20 е съпротивлението на термистора при 20oС (293 oK), а B е Beta Value с дименсия температура (oK). Температурата T1 > 20 oC. За да се определи какъв е термисторът, тъй като неизвестните са три (RT1, R20 и B ), трябва да се направят две измервания, както предлага Тимо,при две различни температури ( за пералнята примерно 60oC и 30 oC). След логаритмуване и преобразуване на уравнението за B се получава:
В = {T1.T2/(T2 – T1)}.(lnRT1 - lnRT2), където:
T1=333oK (60 oC), а T2=303oK (30 oC)
(T2 – T1) е отрицателно, но lnRT1 - lnRT2, също е отрицателно, тъй като RT1< RT2, така че за В се получава положително число, което (в диапазон с горна граница до 150 oC) е в границите от 3000 до 4400 (приблизително). При известно вече B, от каталога на Фарнел се избира подходящия конструктивен вид, а в придружителните таблици, според B се определя и стойността на R25 (стойността на съпротивлението на западните термистори, за разлика от руските, се дава при 25oC). Цялата процедура всъщност е намиране на термистор, чиято характеристика е близка до тази записана в паметта на процесора или, ако пералнята е с краен автомат с комбинационна логика, отговаря на настройката на компараторите. Разбира се, закупуването на нов термистор е най-доброто решение, но мнозинството от нас са израсли в условията на технически недоимък и компонентна сиромашия, поради което трябва да можем да ловим маймуните и с трици.
Общо взето, този тип занимания са малко безсмислени, миришат на дребнотемие, губене на време и са в стил "технически онанизъм", и затова (без да натрапвам съвета си), Вие младежи не мислете много, а "веднага и с най-бързите си коне" се махайте от тази "държава". Вместо от гладория да затягате коланите на гащите си, стягайте коланите на седалките в излитащите самолети, защото както е писал Булат Окуджава: "..и грозное время течет, не зная ни сна, ни пощады”. . Каквото и да се работи тук, заплатите стигат колкото да се купи трикольорна тоалетна хартия с ГЕРБ (тази без ГЕРБ се смята за неупотребявана и е по-скъпа). И това е така, защото ни управляват лица (не само сегашните), чийто център на морална тежест е разположен (може и разложен) между ректума, простатната жлеза и джоба. За някой от тях (поради биологични особености) двумерното пространство е напълно достатъчно. Някой може да възрази, че такива сме си ги избрали, но всъщност те се самоизбират. А “компетентността” им е пословична! След като Калина Илиева със средното си образование може да “управлява” агенция, то представете си колко синекурни са всички тези длъжности! Така например, ако на строителния министър (вероятно се интересува единствено от това, как изглежда прашката в задника и), покажете мистрия и маламашка, едва ли ще може да каже кое какво е? Или някой да я попита, защо паважът се реди дъгообразно? Или как трябва да се пробие тунел под планината - по хордата, еквидистантно на земната повърхност или по тангентите на входно-изходните отвори? Предполагам, че отговорите ще са мълчание. А неотдавна с ехидство и апломб се изребчи на един стар археолог, че не разбирал от строителство на пътища. Повод за разговора бяха археологически разкопки върху трасето на магистралата край Струма.
Като се замисля, май ни натикаха в общество и държава в които отношенията се подчиняват единствено на закона за вътрешновидовата борба. Основните инструменти за оцеляване, според този закон, са лъжата, мимикрията, кражбата, лукавството, алчността, насилието, убийството и безогледната наглост. И може би затова, всичко това трябва да се събори и да се почне отначало. Не може наклонената кула в Пиза да бъде ремонтирана чрез надстрояване! Не става!
Що се отнася до “вицето”, то е полагало изпит по "Подвижни игри", тоест как се играе на "Сляпа баба", "Пусни, пусни кърпичка", "Стражари и апаши" и "Жумичка"!!! Ако не вярвате, проверете! Има такава "дисциплина" в НСА!
И тези хора, ще решават стратегическите въпроси на България! А бе, мизерна държавица! Някога, през тридесетте години (1926) у нас е идвал Рабиндранат Тагор. На нахално-журналистическия въпрос, какво мисли за страната, той бил отговорил: “Малка държава – дребни хорица!”.
Вярно е! Строят се магистрали, но един автомобил може ли да измине разстоянието от София до Бургас за час и половина? Не може! А влакът може! Колко е товароносимостта на вагонната ос и колко е тази на автомобила? Колко е съпротивлението на триене между гумата и асфалта, сравнено с триенето между бандажа на влаковото колело и стоманената релса? Разликата сигурно е порядък. От какъв вид е енергията необходима за движението на автомобила и електровоза? Едната е от фосилно гориво, а другата - от атомна централа. Строят се магистрали, а в същото време от линията "Червен бряг- Оряхово" не е останал и чакъл!
Що се отнася до централата в Белене, ако се гледа стратегически, сигурно ще са необходими още две! Обяснението е може би е следното: Северната ни граница е река Дунав. Някой трябва да пресметне колко е сезонният дебит на реката? Колко от тази вода може да се изпомпи за иригация? Колко плаващи помпени станции трябва да се построят (възстановят) за захранване на радиално-магистрални водопроводи _(открити и дюкерни), които да захранват акумулиращи микроязовири. Електоенергията е необходима за покриване и на хидравличните загуби и за преодоляване на гравитацията - от Дунава чак до полите на планината. Колко електроенергия е необходима за междинни помпени станции, включително и за катодна защита, ако трябва да се навлезе в детайли? Просто някой трябва да го пресметне. Цялата Дунавска равнина е с дебелина на хумусния слой 6 метра! При интензивно напояване тя може да храни цяла Европа. Кой ще плати ли? Ще платят тези, които искат да ядат свястна храна! А сега ядем боклуци, насметени от Е79 и Е80. Всъщност, върху опаковките, числата след Е-тата са други.
Неотдавна по радиото една млада, угрижена и в отчаяние майка, проплака, че за пенсионерите непрекъснато се говори, че са бедни и мизерстват, а за младите семейства с малки деца – нищо! Права е! Младите са в безисходица! Тя казваше, че тези деца все пак са бъдещето на тази държава. Не! Тук тя грешеше! Те са бъдещето на други държави. Защото както сме я подкарали, момичетата в училищата трябва да изучават само тротоарна и магистрална проституция, а за момчетата е отредено бакшино-сервилно ресторантьорство и диван-чапразно хотелиерство. Едно умно дете наскоро беше писало разказ или есе на тема “Ipod и стържещ от глад стомах“. На въпроса на журналистката, какви са плановете му за бъдещето, то каза, че бъдещето си не го свързва с тази държава!
Висшето” ни образование е трагично! Преподавателите се интересуват от студентите само дотолкова, доколкото да оправдаят заплатите си. Студентският град е бардак и напомня на разказа на О'Хенри “Катедра по филантроматематика”. Защо някой не се опита да открие заведение на територията на Станфордския университет в Пало Алто? Там човек не може и кафе да си купи! А в двора на университета в Бъркли, върху хиксованите паркинг-места с надписи NL, няма да видите джипове на мутри, паркирали напречно, така че да заемат и съседните места – просто няма как!
За жалост темата е безкрайна и за да не изпадна в графомански нарцизъм от пета скорост превключвам на задна! Между другото - сговорчив съм и при разумни контрааргументи бих си променил мнението.
От книгата “Измерване на температура” може да се научи нещо интересно!
Според авторите, Целзиевата температурна скала “не съществува” от 262 години.
Тя е създадена от Целзий през 1742г.(в книгата годината май е сбъркана, защото пише 1724). Целзиевата скала е линейна, непрекъсната, има 100 температурни интервали между целочислените стойности в дефиниционния диапазон, но с увеличаване на температурат е монотонно намаляваща! Целзий е приел температурата на топене на леда за 100o, а температурата на кипене на водата за 0o. Под натиска на производителите на термометри, осем години по-късно (1750г.), друг шведски физик Шрьомер, обръща скалата, която ползваме и до днес.
В книгата може да се види и друга грешка. Там пише, че целочислените деления на скалата са 100, което не е вярно – те са 101! Малцина обръщат внимание, че само при кръговите скали броят на интервалите е равен на броя на деленията. При линените, деленията са с едно повече. Хайде стига толкова и бъдете здрави!
|