Разбрах. Благодаря. Това решение за температурно независимо напрежение вероятно е ползвано преди да бъде намерено решението с банд-гап. Тази схема я виждам за първи път, макар че съм учил, за този вид температурна компенсация с два срещу-положни прехода - ценер и BE.

Сега мога и да ти кажа кое какво е в топологията: в кръговете има няколко резистора. Единият е основния отоплителен резистор (най-отвън) между пинове 1 и 2, а другите се ползват за отопляване при тестване, вероятно.

Трите бондиращи площадки в юго-западния ъгъл са вързани за първи пин. Втори пин е следващия по часовниковата стрелка в северо-западния ъгъл.

В картинките между японските криволифи виждам една схема на пиновете, която ползвам за номерата на бондиращите площадки. Тя ме ориентира и да намеря втория транзистор в центъра.

Колекторите на една четворка транзистори (най-външните им контакти) са закъсени и всички отиват на бондиращата площадка на южната страна вдясно, която се явява 8-ми пин.

Седми пин отива на емитерите на същата четворка (най-вътрешните контакти на транзисторите от четворката) плюс още един емитер - в центъра, който е ограден от ценеровия преход.

Шести пин е вързан на базите на четворката.

А базата на втория транзистор - четвърти пин е и анода на ценера.

Трети пин е катода на ценера - следващия концентричен контакт навън след анода.

Допълнително:

Във вътрешността, оградена от всички резистори, има кръгла зона, в която има два отделни контакта свързани с тестовите площадки, единият от които е свързан за най-вътрешния помощен резистор. Мисля, че така този контакт създава точков источник на топлина поради връзката си с резистора. Така той създава несиметрия в отоплението на централно симетричната фигура на температурните сензори. И ето, как се ползват: между тези два контакта се мери за наличие на потенциал от температурен градиент. При тестването е необходимо да се знае кога температурата от принудително нагряване се е установила по цялата област, в която са температурно зависимите елементи.