Този подход изглежда непродуктивен, тъй като действат едновременно
много неконтролируеми фактори.

Например при генератор с гайгеров брояч - дори ако допуснем, че самите
разпадания са истински случайни събития, освен излъчването на еталонния
източник има и фон от околната среда, който никога не може да бъде
сведен до нула - дори в камера от дебели оловни тухли.

По-нататък самият йонен прибор (гайгеров брояч) има свой собствен фон
и отклонения в скоростта на броене, зависещи от негови си вътрешни
йонизационни причини - дори и да работи в платото на броячната
характеристика няма как да бъде идеално стабилен.

И така нататък при всяка друга възможна апаратура към външния
предполагаемо истински случаен процес може да се добавят някакви
вътрешни шумове - случайни отклонения в резултатите от измерването,
които имат други характеристики и може да направят на практика
безсмислено търсенето на истински случаен източник сам по себе си.

Освен това когато се провежда такъв странен експеримент за регистриране
на предполагаеми аномални явления с неизвестна природа, резултът
обикновенно е такъв:
- измерихме отклонение еди какво си, но на какво се дължи не е известно -
може да се докаже, че не се дължи на n на брой известни фактори
и да се предположи че се дължи на още n на брой неизвестни фактори.

А тъй като факторите са неизвестни (аномални явления) и нямаме теория
за тях, обикновенно нищо не може да се докаже и експериментът се оказва
напразен.

Значи трябва да се потърси друг подход към проблема.