Няма нужда аз да те дискредитирам. Ти го правиш сам.
Щом съм толкова неспособен да те разбера, защо ми пишеш? Като гледам, май само ти си се разбираш.

Относно искането ти за благодарност, определено ставаш нагъл.

Да, пиша каквото разбирам, и каквото знам. Нямам основание да се срамувам.
Не си ти който ще ми даваш оценки, нито мнението ти е меродавно за мен. Аз нямам претенции за пълно познание, но което го знам, е така.

Сега ти ходиш по мене и мрънкаш като дете, което не е получило сладолед.
Казах ти спри се. Не желая да коментирам повече. Ника ти е съвсем на място.