Мисля, че си прав. Един отоплител е по-икономичен от няколко, защото част от топлината му не отива там, където се иска, а през повърхността му отива да топли атмосферата. Степента на изолация между входа и изхода е крайна. Едва ли се губят по-малко от 5% от такива утечки. 3 отоплителя с КПД от 95 % ще направят сумарно КПД от 85 %.

Понеже загубите са пропорционални на температурата, превишаване на желаната температура увеличава разхода с постоянно ускорение. Следователно, за икономичността са важни факторите загуби, КПД, и точност на регулиране.

Според мен най-икономичното отопление се постига, когато:

1. Загубите на топлина са минимални.

2. Мощността на отоплителя не надхлърля необходимата за затопляне на отопляемия обем с един градус за време не по-малко от 3 минути работа. Щото изравняването на температурата изисква дифузия.

3. Термостатът да има добра разделителна способност и хистерезиса да е минимален.

4. Влажността да се контролира така, че да не се образува кондензат. Много сух въздух може да води до неравномерно разпределение на топлината, си мисля - следователно - повече закъснение за термостата и превишаване на желаната температура.

Не съм сигурен, какъв е оптимума за влажността. В къщи я крепиме на 35-45 % през зимата.

Аз съм доволен от един термостат, който има разделителна способност от 0.1 градус и има опция да работи с хистерезис от +/- 0.3 градуса. Програмирал съм го да крепи на 21.5 градуса цял ден и вечер, като се поотпусне човек да я качва на 22.5, а през нощта си почива на 21. Ако отделните части на къщата не се топлят равномерно, 21.5 през деня няма да е комфортно. Пробвал съм и установих, че през деня на човек му се струва прекалено топло, ако е над 22, особено ако трябва да помага на жена си за чистене... Но вечер, по-ниско от 22 не е комфортно.