Най-после да се получи дискусия.

Това, което казах, в най-честия случай не е факторът, който първи ограничава чувствителността.

Очевидно, че шума от превключване на някакво реле и началната консумация на някакъв мотор може да причинят пикове на входното напрежение на компаратора далеч над нивото на топлинния шум.

Но когато се спомене идея да се филтрира нещо, то веднага идва критерия за вида на филтрирането, което би променило нещо.

Нека да видим, кое е правилно. Може да не съм прав, но това е, което бих казал:

Всяка схема е интегратор от една честота нагоре. Ако спектърът на шума е безкраен, то шума в тази лента бива интегриран. Та се появява интегралът на тези компоненти. При константен импеданс (времеконстанта) на интегратора няма натрупване в една посока.

Но когато времеконстантата е функция на входната величина (например, когато съпротивлението и капацитета на прехода в права посока са зависими от моментното ниво на тока), то тази нелинейност води до акумулация в една посока. Та, когато компонентите са безобидно малки, но безкраен брой, интегралната стойност става значителна величина.

Тези натрупвания не правят брум, защото не са детерминистични. Едно голямо събитие се проявява веднъж на дълъг и неравномерен период.

Филтрирането по ниво дава имунитет срещу най-вероятните състояния на шумовия сигнал, но не срещу всички негови състояния.

Големите импулси на белия шум са и най-кратки (обективно свойство). Ако най-високите нива не могат да се филтрират по височина, толкова повече могат да се филтрират по продължителност (обективно свойство).

Обективно и белият шум не е с безкраен спектър, а е ограничен от физически ограничения - мобилността на токоносителите е крайна, та - дисперсията на индивидуалните скорости е ограничена отгоре, капацитетът - акумулирането е крайно.

Поздрави!