Гледай сега, транзисторът, и по-специално преходът база емитер не е някакво прагово устройство, че да кажеш кога е "отпушен". Може да се дефинира единствено кога е запушен - когато напрежението база-емитер е нула (то и тогава през колектора тече обратен ток, ама нейсе). Само тогава ъгълът на отсечка на входния сигнал ще бъде 90 градуса.
Е, може да се дефинира, и кога един транзистор е наситен, но насищането не ни е тема в момента.

Всяко едно напрежение подадено на един, два или колкото си щеш последователни ПН прехода в права посока, води до протичане на ток през тях. По-малък или по-голям, но ток тече.

В случая имаме 0.7 волта да кажем на базата на транзисторите спрямо емитера. Тези 0.7 волта водят до протичане на някакъв базов ток. Нищо, че м/у база и емитер имаш свързани два прехода вътре в транзистора. При 0.35 волта на преход, токът, който ще тече през тях няма да е пикоампери.
На око, предполагам, че токът ще е от порядъка на стотици микроампери.

h21e на дарлингтона е много голямо. Примерно м/у 500 и 2000. Дори да вземем минимума, то това прави 500х100uA=50mA колекторен ток (ей ти ги 4.5 вата консумация "от въздуха" или "във въздуха" по-точно). Толкова ще е токът на покой на крайното стъпало. Е, има и местна ООВ заради резисторите в емитерите, но тя няма да го намали 100 пъти да кажем, щото 50мА по 0.33 ома са 20-тина миливолта само, а ние подаваме 700.

Така, че класът е малко по-различен от В при всички положения.
Друг е въпросът, колко точно е АВ по "стандарт", където ъгълът на отсечка трябваше да е към 120-130 градуса ако ме не лъже паметта, за да може хем вълкът да е сит (голямо КПД), хем агнето цяло (нисък КНЛИ).
Но пък при толкова отрицателни обратни връзки КНЛИ едва ли е много висок.