към това,което казаха колегите.Понеже не е ясно за какви цели питаш да допоясня доколкото мога историческото им развитие.По принцип всички видове изправят променливия ток.На времето най масови бяха селеновите изправители.Представляваха набор от специални пластини,всяка от които беше един изправител.Правеха се последователно свързани,понеже не издържат на високо напрежение в обратния полупериод.Заемаха много място,в тях се губеше много енергия,с годините полупроводниковия слой се отлепяше и ставаха негодни.От друга страна можеха да се правят за голям ток и издържаха претоварване.Паралелно с тях се появиха германиевите.В началото бяха за малки токове.С годините се подобри технологията и започнаха да се произвеждат за по-голям ток.Започнаха да заместват селеновите.Паралелно с тях се развиваха силициевите.В сравнение с германиевите те издържаха на по големи претоварвания.С годините силициевите се наложиха.
Медноокисните са известни много отдавна,но имат много недостатъци по отношение на издръжливост по ток и напрежение.Намираха приложение при изправяне на малки токове(от порядъка на микроампери) в измервателни прибори.
Точно при изправяне на малки токове при малки напрежения различните изправители имат различни характеристики,което определя в някои случаи какъв тип да се ползва.В общи линии тази характеристика е зависимостта на спада на напрежение върху изправителя в посока на пропускане при различен изправен ток.При силициевите изправители този спад е най голям (около 0.6-0.7 волта,но след определен ток е практически постоянен.
Ако говорим за източници за постоянен ток определено най добри са силициевите.Другите имат приложение само за специални случаи в слаботоковата електротехника,понеже наред с недостатъците си имат други положителни характеристики.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите