Хората са ти го написали, ама не четеш -
"Схемата действа като прецизен еднополупериоден токоизправител с положителни полупериоди в точката на свързване R1 и Д1 и отрицателни полупериоди в точката на свързване на R2 и Д2."
Човече, според мен въпреки, че си чел Шишков, не си разбрал много за работата на ОУ.
Ще ти дам малък жокер - напрежението на инвертиращия (-) вход на свързан с ООВ ОУ винаги е 0 V в идеалния случай. Т.е. при инвертираща схема можеш да си прпедставиш нещата като лост окачен в точката с 0 V, където е входа.
Дължините на частите от лоста, съответно наляво и надясно от точката на окачване на лоста са пропорционални на съпротивленията на резисторите включени съответно между входния сигнал и инвертиращия вход, и между изхода и инвертиращия вход.

Да речем в случая имаме повторител, понеже съпротивленията са еднакви.
Ако сложим 100 кОм в ОВ, тогава ще имаш Кu=10 и винаги на неинвертиращия вход ще бъде 0V.

Така че - резистора R2 е сложен - веднъж за да можеш ако искаш да вземеш отрицателните полупериоди изправени, все едно имаш детектор с два изхода - за положителни и за отрицателни полупериоди, и втори път за симетриране на схемата, защото без този резистор, през положителния полупериод на входа, съгласно правилото на лоста ще имаш на изхода на ОУ 0V.

Или - имаш разделяне на пътя на ООВ на ОУ за двата полупериода. И съответно си взимаш изхода от една от веригите.