|
Замислих се отново за осцилатора от схемата ти. Всъщност този осцилатор би трябвало да създава правоъгълни импулси, щом има полужителна обратна връзка. Т.е. сгреших като си мислех за амплитудата на осцилацията му. Осцилацията му не се генерира линейно чрез завъртане на фазата по контура му на общо 180 градуса включвайки полюса на усилвателя.
Отношението на резисторите в ПОВ е такова, че тригера 1.3 ще се преобръща, когато входа достигне до 10/11 от изходното напрежение, което за времеконстантата на презареждане ще се е наситило до захранването. Следователно, изхода произвежда правоъгълни импулси, чиято амплитуда следва захранването. Захранването определя амплитудата на осцилацията.
Обаче, захранването има периодични смущения, а едва ли мърда систематично.
Систематично отклонение се получава от несиметрия. Ето една, която виждам чак сега:
Амплитудата на правоъгълния сигнал поради делителя между тествания елемент и 10к явно е малка, толкова, че да не надхвърля отпушването на диодите. Обаче, токът през диодите не е нула. Двата диода не могат да имат еднакви I/V криви. Следователно, в единия полупериод токът през тествания елемент е по-голям от токът през него в алтернативния полу-период. Когато тестваният елемент е кондензатор, несиметрията на тока през него се акумулира и расте пропорционално на времето. Независимо колко малка е несиметрията, след достатъчно време акумулираното напрежение ще надмине избрания праг. Кондензаторът има малки утечки. В тази схема кондензаторът се презарежда от импулсите и в двете посоки, а паразитното му разреждане от утечни токове е незначително спрямо амплитудата на тока на презареждане. Само утечните токове могат да балансират акумулираната несиметрия, тъй като те нарастват пропорционално на постоянната съставка върху кондензатора.
Мисля, че несиметрията на диодите е источника на това бавно систематично отместване на изхода. Пробвай да ги махнеш и да докажеш, че отместването изчезва. Ако е така, тогава защитата ще я промениш, така че да не внася несиметрия.
Поздрави!
|