Да, видях, че има два резистора (към 10к) паралелно на тестовия елемент, откъдето кондензаторът се разрежда.

Зареждането на кондензатора не бива да достига до захранващото напрежение, ако той успява напълно да се разреди. Ако се зареди до захранването, оттам нататък изходното изправено напрежение няма да е пропорционално на малки промени - изчезва връзката с входа. Ширината на импулсите трябва да не позволява насищане на зарядния полупериод (изборът на заряден ток?).

Второто нещо е, транзисторът, който зарежда кондензаторът трябва да работи като генератор на ток. За да не се грижиш за шум от захранването. Всички превключващи елементи в схемата генерират шум в захранването и масата от резистивен и индуктивен пад по платката. Затова не ми харесва несиметричния вход. В тази схема поне дължината на масата между тествания елемент и масата на първия ОУ трябва да е минимална, и да не води последователен ток от останалите превключващи консуматори.

Опорен ток за зареждане може да се генерира, така че да бъде независим от захранващото напрежение. За такъв генератор на ток пример е: втори регулатор на напрежение за 1.8 V да се захрани последователно на товара (входа на токовото огледало - по нататък обяснение), през който ще пускаме генерирания ток. А изходът на регулаторът на напрежение да се натовари само с един резистор (единствен консуматор). Консумацията на регулатора е опорния ток. Товара може да се включи към по-високото напрежение, което може да има шум, но това няма да променя тока.

След това този опорен ток трябва да се "огледа".

Огледалото се прави с още един транзистор от същия тип (или прост диод) в диодно свързване (база-колектор на късо), поставен паралелно на база-емитер на сегашния транзистор, като серийно на емитерите и на двата транзистора се поставят два малки резистора, които са в отношение, което определя пропорционалността на огледалото.

Резисторът от 10к в базата на транзистора от сегашната схема трябва да се махне, или да се шунтира. Опорния ток се пуска към диодно свързания транзистор. Добавения диод ще е отговорен за управлението на базата.

За да се получат импулси от постоянен ток, е достатъчно да се натовари входа на огледалото от логическия изход, който в момента управлява зареждащия транзистор. Трябва да се вземе инвертиран изход, спрямо този, който управлява базата в сегашната схема.

С това принципа на схемата се запазва, а се елиминира зависимостта на зарядния ток върху тествания елемет от флуктуации на 5V захранването.

Третото нещо е, че опорното напрежение на входа на интегратора, което се настройва за нулиране на отместването гледам, че би било добре да се филтрира с един кондензатор към точката на масата, където е свързан тестовия елемент.

Четвъртото нещо е най-важното: (останалото е за да поразмишляваш) - да настроиш резистивния делител на входа на интегратора, като нулираш входа (с ключа), докато в продължение на някакъв значителен период от време наблюдаваш постоянен изход от интегратора (минимизираш нарастването му в една посока). След това калибриране снемай отчетите (измервай) за многократно по-малко време и ще избегнеш акумулирането на систематична грешка от остатъчното отместване на входа на интегратора. Най-вероятно това е источникът на отклонението, което наблюдаваш. То е нормално, и не е необходимо да му обръщаш внимание, щом като натрупването на значителна грешка отнема много по-дълго време от времето на измерването.

Поздрави!

Редактирано от Bpeдитeл на 19.06.07 20:28.