Виждам, че не си никак бос относно привеждането на схеми в действие. И аз не съм си давал зор с ученето много много. С математиката съм полу-грамотен, но гледам да не я ползвам много извън линейна аритметика.

Не погледнах пълния текст на схемата. Видях, че се форсира ток на импулси върху тестов резистор и се сваля и усилва импулса на напрежението върху резистора. За мен е странно, че при изискване за висока чувствителност и голямо усилване входът е несиметричен. Останалото е преобразуване на височината на импулсите в ДЦ и интегрирането му.

В твоя случай тестовия резистор е паразит на кондензатор, значи ще трябва да се осигури разряд на кондензатора през още един ключ, паралелно на тестовия елемент, иначе напрежението върху кондензатора ще заклони към захранването веднага след първия полу-период и повече токови импулси няма да има, освен за дозареждане на малкия утечен ток. И при липса на големи импулси в схемата ще има само интегриране на остатъчно некомпенсирано отместване, колкото и малко да е. Следователно, изходът ще нараства в една посока без значение стойността на паразитния резистор.

Интегрирането е акумулиране на стойностите на измерваната величина чрез многократно, последователно измерване. Акумулираната стойност е сумата на всички измерени стойности. Разделянето й на броя на измерванията (при аналогово акумулиране се разделя на ширината на времевия интервал) дава средната и най-вероятна стойност на неизвестната измервана величина, като всички периодични колебания, чийто период е неколкократно по-кратък от времето за интегриране отслабват своя принос в продължение на интервала от време върху вариацията на резултатната от интегрирането стойност. Това е начинът да се намалят случайните и периодични шумове, с което се повишава разделителната способност на измерването и детектирането.

Поздрави!