Обикновено максимално допустимото напрежение според справочника е няколко волта. Това обаче не е пробивното напрежение - светодиодите пробиват при няколко десетки волта. Проблемът е там, че когато е обратно поляризиран, преходът деградира с времето, появяват се центрове на безизлъчвателна рекомбинация и излъчването му постепенно намалява. Иначе преходът си е наред, само дето светодиодът свети все по-слабо. Юзерът това обаче не го забелязва, защото няма как да помни какво е било излъчването преди две години, примерно.
Затова, като видиш апаратура от преди няколко години, на която индикаторът power свети едва-едва, да знаеш, че светодиодът е захранен от променливото напрежение, и че инж. Ганьо Балкански е бил конструктора
Защото естествено Ганьо знае по-добре от производителя какъв режим е допустим за прибора, а спецификациите са пълни с глупости, понеже компаниите си умират от кеф да изкарват продукцията си по-калпава, отколкото е в действителност. Един вид, ние си знаем, че нашите светодиоди не се повреждат и при 20V обратно напрежение, ама в спецификацията ще запишем не повече от 5V, та дано клиентът да си ги купи от конкуренцията
Та прав си, че човек се учи, докато е жив. Само дето няма гаранция, че наученото не е простотия