|
Мислех да гласувам за Богомил Шопов, но след като получих отговор от Добри Божилов си промених решението.
Против съм субсидиите по принцип. Мисля, че те нямат място в нито една държава/съюз.
Държавата е лош стопанин и не трябва да се намесва, където не и е работа - в резултат на намесата на държавата хората обедняват. Доказано е на практика, че без субсидии икономиката работи по-добре - вж. по-долу какво пише за Нова Зеландия, Австралия и Швеция.
Разсъждения в подкрепа на либерализма можете да прочетете в и в сайтовете на , и .
В отговор на:
В периода 2001-2007 дялът на аграрния сектор в БВП намалява повече от два пъти, въпреки годините на подем за българската икономика. Това развитие силно контрастира на държавните помощи за аграрния сектор през годините, които отбелязват постоянен ръст.
Подпомагането на земеделските производители в периода 2001 - 2007 г. е главно по линия на данъчни облекчения и субсидии, като общата сума надвишава 2,5 млрд. лв.
На практика, субсидиите заробват хората в неефективна дейност. Работещите в сектор селско стопанство са много повече от получаващите субсидии. Част от тях с времето ще трябва да напуснат сектора, тъй като той следва да бъде по-ефективен. Наличието на субсидии, задържащи производители, които не са ефективни ще забави този процес с цената на милиони левове и ще отложи реформирането на сектора, който има силна нужда от това.
В отговор на:
Нова Зеландия
През 1984 г. Лейбъристкото правителство на Нова Зеландия спира всякакви субсидии
за земеделието, които тогава се състоят от 30 различни плащания за производство и
стимули за износ – изненадващо действие, при положение, че Нова Зеландия е
значително зависима от земеделието, едновременно за производство и заетост.
Доклад от 2001 г. на главната земеделска група в страната – Федералните земеделци
на Нова Зеландия – показва какво всъщност се е случило след реформата:
• Въпреки, че първоначално цената на земята пада, до 1994 г. тя възвръща
предишните си нива и се задържа висока до днес
• Предвидените фалити на стопанства така и не се случват – само 1% от
стопанствата фалират
• От средата на 80-те стойността на произведеното в стопанствата се увеличава с
40% в постоянна доларова стойност, а делът на земеделието в общия продукт
на страната се вдига от 14 на 17 процента.
• Производителността на сектора се увеличава с 6% годишно след премахването
на субсидиите, сравнено с едва 1% преди реформата.
На световните пазари фермерите на Нова Зеландия са много конкурентноспособни
срещу субсидираните производители от почти цял свят.
Субсидии за земеделието формират едва 1% от земеделското производство на Нова
Зеландия и се изразяват главно във финансиране на научно-изследователска дейност.
Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (ОИСР) потвърждава,
че Нова Зеландия има най-слабо субсидираният земеделски сектор от развитите
държави, и стига до заключението, че реформите им „са постигнали огромно
намаляване на изкривяването на пазара”. Това се доказва и от стойността на
показателя „оценка на поддръжката на производител” - (Producer Support Estimate -
PSE), който показва каква част от доходите на производителите на аграрни суровини
се формира в резултат на държавно подпомагане. През 1986 г. PSE за Нова Зеландия е
20%, достигайки 2% през последните години.
В отговор на:
Австралия
След 1988 г. австралийските фермери се приспособяват към елиминирането на
всякакви субсидии в селското стопанство и премахване на пречките пред свободната
търговия на селскостопанска продукция. От тогава насам, Австралия отбелязва 17
години на непрекъснат икономически растеж, именно поради премахването на
пречките пред свободната търговия и икономическите реформи (включително в
селското стопанство) в страната.
В отговор на:
Швеция радикално реформира селскостопанската си политика през 1990 година.
В отговор на:
субсидиите се формират чрез изземване на доход от рентабилните компании и така реално се извършва преразпределение на ресурси от сравнително по-успешни към сравнително по-неуспешни стопански субекти.
В отговор на:
Един от принципите на международната търговия е, че всяка страна разполага с относителни предимства при производството на определени стоки или услуги, и за да търгува успешно, трябва да използва точно тях. В случай, че тя пречи на естественото развитие на свободната търговия, наред с потенциалните си търговски партньори, губи и самата тя.
Ако негативното влияние на протекционизма не беше толкова значимо, противниците му нямаше да са толкова многобройни, а ако неразбирането за него не беше толкова разпространено, поддръжниците му биха били много по-малко.
,
|
Re: без квоти и субсидии - кой ще се осмели? [re: Elura]
