Господине,
ще си позволя да вметна някои забележки по изложените от вас мнения.

>Песимизъм в следствие на добре премислена информация. Наистина всичко може да се види в нета, но освен откровените простаци има и други...

Да, има и "други", за радост

>Що се отнася до пенсиите - извинете, но малко ми прилича на старата приказка за Хитър Петър и вареното яйце, в която кръчмарят направил сметка колко много кокошки щели да се излюпят....

Признавам - не съм никакъв специалист по финанси, и с елементарните сметки с "плайваза" се опитах да со намеря едно просто обяснение. Използвам случая да благодаря на госпожа EL, за информацията, която тя бе любезна да ни предостави.

>Аз си мисля, че трябва да се съберат повече фрагменти от мозайката. Например:
- Кой можеше (с какви пари) да си позволи да отиде на специализация на Запад през периода 1989 - 1992 г. Само не ми говорете за стипендията "Фулбрайт" - ще разберете, че ако се опитва човек да кандидатства по "нормалния ред" ще трябва първо да издържи изпитите като при завършване на средно образование в САЩ, а на това не са способни хора освен завършилите средно образование в САЩ. Остава пак "втория начин".

Тук вече определено не мога да се съглася с Вас. По простата причина, че това, което казвата не отговаря на действителността. Няма да се разпростирам излишно, но факт е, че ВСЕКИ, които издържи приемните изпити
(TOEFL,SAT,GRE,GMAT и т.н. в зависимост от това какво иска да учи и на какво ниво) с приличен резултат има възможността да учи в САЩ. Фондация "Фулбрайт" е само един от възможните варианти, при това не особено желан, защото след завършване на образованието има задължение за връщане за 2 години в родната страна. При показани резултати на средните, самия университет предлага стипендии на кандидата - било безвъзмездни, било право на работа на територията на университета. Всичко това ви го казвам от личен опит - в университета в който аз уча има около 10-на българи в момента - и програмата продължава, като всяка година представител на университета идва в България за да интервюира кандидатите.
А относно твърдението ви, че само човек завършил средно образование в САЩ, може да издържи тези изпити - това отново се разминава с истината. Отворете вестник по желание и ще намерите реклама за организирани курсове.


>- Как се намира работа в престижна фирма на Запад от млади и все още недоказали се специалисти, при това от чужди страни (при наличие на достатъчно доказани собствени или от други западни страни)? Лесно е, когато има и "подкрепа" от някой от собствениците на акции и т.н. А нали "изнесените" пари, които НДСВІІ твърди, че ще върне все пак се въртят някъде.

Съгласен съм с Вас, че да се намери работа в САЩ с българско образование е трудно, но не е невъзможно, ако сте с достатъчен опит в професията си (мога да говоря за IT, за другите области не съм запознат). Разбира се, трябва да имате право на работа - в най-общия случай "зелена карта". Хората, завършили в САЩ и имащи право на работа не са подложени на никаква дискриминация, базирана на националност. Също Ви казвам това от личен опит.

>- Може да ми говорите за преуспели на Запад хора, връщащи се да допринесет "полза роду". Не им вярвам. Ако си емигрирал, мил си чинии и т.н. и след 3-5 години си постигнал с адски много труд нещо, трудно би се върнал в милата ни родина за да "дариш" трудните си пари за пенсии на тези, които са те прогонили на времето...

Отново не мога да се съглася с Вас. Ако си започнал от "миене на чинии", за 3-5 години не можеш да постигнеш кой знае колко. Започвайки от това ниво, ще Ви трябват поне 2 години, докато финансово си "стъпите на краката" и се подготвите за изпитите, още 2 - 4 години за съответното образование и поне 10-на години работа след това, за да сте финансово независим и натрупал опит в професията си. И когато след тези 15-на години се върнеш в България, ще си по-ценен не с парите, които ще докараш, а с опита, които имаш.

Относно жърналистите - напълно съм съгласен с Вас, профанизацията на българската преса е безспорен факт. Но се замислете - ако никой не купуваше определени вестници, те с техния стил, биха ли продължили да съществуват? Според мен причината за съществуването на този език в медиите (вкл. и електронните форуми) сме си самите ние, които толерираме подобен стил.

>Според мен, може още доста да се и помисли...
Не "може", а трябва :)

Поздрави