|
Сключеният от Бакърджиев договор за руския газ формира загуби за страната от над $200 млн. (между $200 и $360 млн.). Комисиионната за Бъки можеш сам да си изчислиш. Междувпрочем засега той не може да си изтегли заработеното, поради специалния интерес на американците към далаверата.
По-долу следва експертно мнение във връзка със сключения договор (на който и до настоящия момент не е дадена публичност). Прокуратурата е натоварена с извършване на проверка, резултатите - след изборите.
Екпертното мнение:
На 27 април 1998 г. ВП "Газекспорт" и "Булгаргаз" ЕАД сключиха Договор № 643/00157629/210215 за транспортиране на природен газ от Руската Федерация през територията на Република България в Турция, Гърция, Македония и Сърбия през 1998-2010 година.
Договорът е сключен в съответствие с Протокола от преговорите между председателя на управителния съвет на РАО "Газпром" Рем Вяхирев и заместник-председателя на Министерския съвет на Република България Евгений Бакърджиев.
Подписаният Протокол и постигнатите договорености между Рем Вяхирев и Евгений Бакърджиев бяха широко рекламирани като край на газовата война и като изключителен успех на Бакърджиев в защитата на националните интереси.
Каква е истината? Защитен ли е националният интерес?
Отговорът може да се получи, като се анализират клаузите на подписания Договор за транспортиране на природен газ от Руската Федерация през територията на България в Турция, Гърция, Македония и Сърбия. Ползата за България от транзитирането на руски газ по условията на този Договор трябва да се сравни с ефекта от транзита по предишните договорености.
До подписването на Договора от 27.04.1998 г. между "Газекспорт" и "Булгаргаз" въз основа на договореностите между Рем Вяхирев и Евгений Бакърджиев "Булгаргаз" получаваше от "Газекспорт" по 80 нормални кубически метра природен газ за транспортирането през територията на България за съседни страни на всеки 1000 нормални кубически метра - тоест транзитната такса беше в размер на 8 % от транспортираното количество природен газ.
По този начин "Газекспорт" заплащаше на "Булгаргаз" стойността на транспортирането на руски природен газ през територията на България.
Така например през 1996 г. "Булгаргаз" е транспортирал за Турция 5 636 млн. н. куб. м природен газ. За услугата е получил от "Газекспорт" 451 млн. н. куб. м природен газ. При положение, че цената на 1000 н. куб. м е определена на 83 щатски долара, "Булгаргаз" реално е получил за транспортирането на горното количество природен газ за Турция 37 433 000 долара.
За да има сравнимост в международната практика е прието транзитната такса да се изчислява за пренос на 1000 н.куб. м газ на разстояние 100 км. За България преди газовия Договор от 1998 г. тази такса се получава, като сумата от 37 433 000 долара се разделя на транспортираното количество газ през територията на България (5 636 млн. н. куб. м) и на разстоянието за транспортиране (261 км). Полученият резултат се умножава по 1000, а после - по 100.
В случая транзитната такса, която "Газекспорт" е заплащал на "Булгаргаз" преди Договора по Протокола Вяхирев - Бакърджиев е 2,54 долара за пренос на 1000 куб. м газ на 100 км.
(37 433 000 долара : 5 636 млн. н. куб. м : 261 км х 1000 х 100 = 2,54 долара за 1000 куб. м на 100 км)
Съгласно член 7.2 от Договора, подписан на 27.04.1998 г. транзитната такса за транспортиране на газ през територията на България е определена в размер на 1,67 щатски долара за 1000 куб. м на 100 км. При така приетата транзитна такса за транспортираните през 1996 г. количества газ през територията на България в Турция, "Булгаргаз" би получил 24 565 600 долара, вместо 37 433 000 долара - тоест с 12 867 400 долара по-малко.
(5 636 млн. н. куб. м х 1,67 долара х 261 км: 100 = 24 565 600 долара)
Данните показват, че постигнатите договорености между Рем Вяхирев и Бакърджиев, и подписаният Договор на 27.04.1998 г. са по-неизгодни за "Булгаргаз" от действащите до влизането му в сила.
Този извод се потвърждава и от конкретните изчисления за договорените количества природен газ по години съгласно чл. 3.1 от Договора от 27.04.1998 г. Например през 2000 г. "Булгаргаз" следва да транспортира 12 750 млн. н. куб. м, в това число в Турция - 10 500 млн. н. куб. м, в Гърция - 2 100 млн. н. куб. м и в Македония - 150 млн. н. куб. м.
По действащите до подписването на Договора от 27.04.1998 г. двустранни документи между "Газекспорт" и "Булгаргаз", и приетата цена от 83 щатски долара за 1000 н. куб. м природен газ, "Булгаргаз" би получил за транспортирането на горните количества 84 660 000 долара.
(12 750 млн. н. куб. м х 80 н. куб. м х 83 долара : 1000 = 84 660 000 долара)
Съгласно транзитната такса по чл. 7.2 от подписания на 27.04.1998 г. договор между "Газекспорт" и "Булгаргаз" за транспортирането на същите количества "Булгаргаз" ще получи следните суми:
1) За Турция: 10 500 млн. н. куб. м х 1,67 долара х 261 км : 100 = 45 766 000 долара
2) За Гърция: 2 100 млн. н. куб. м х 1,67 долара х 655 км : 100 = 22 971 000 долара
3) За Македония: 150 млн. н. куб. м х 1,67 долара х 590 км : 100 = 1 478 000 долара
Всичко: 70 215 000 долара
Това значи, че "Булгаргаз" ще получи за 2000 г. по-малко 14 445 000 долара.
С увеличаването на количествата за транспортиране съгласно чл. 3.1 от Договора от 27.04.1998 г. по години разликите в сумите, които "Булгаргаз" ще получава за транспортирането на природен газ по действащите договорености до подписването на Договора и транзитната такса по чл. 7.2 от него достигат до 19-20 млн. долара на година за доставките в Турция, Гърция и Македония.
От промяната (намаляването) на транзитната такса с Договора от 27.04.1998 г. спрямо действащата до подписването му, "Булгаргаз" ще получи около 200 млн. долара по-малко за периода на действието на Договора от 1998 г. до 2010 г. за транспортирането на руски природен газ за трите съседни държави.
Ето как Бакърджиев е защитил националните интереси.
Изводът, че меко казано интересите на "Булгаргаз" и държавния бюджет не са защитени с постигнатите договорености между Рем Вяхирев и Евгений Бакърджиев и подписаният Договор на 27.04.1998 г. за транзитиране на природен газ през територията на България за трети страни, се потвърждава и от факта, че при преговорите с "Газпром" разчетите на "Булгаргаз" са били за транзитна такса 2,94 долара за 1000 н. куб. м на 100 км. В процеса на преговорите през 1997 г. отговорен представител на "Газпром" - зам. началникът на управление г-н Ихилчик, предложи на "Булгаргаз" да се подпише договор за транспортиране при транзитна такса 2,20 долара. А Бакърджиев се съгласи на 1,67 долара.
Начинът на водене на преговорите и изкуствено създаденото напрежение от българска страна не дадоха възможност за постигане на взаимоизгодно споразумение през 1997 г.
Преодолявайки негативите от преговорите през 1997 г., в началото на 1998 г. Бакърджиев прие да се подпише драстично намаление на транзитната такса на 1,67 долара за 1000 н. куб. м газ на 100 км.
Защо? Това са над 200 млн. долара по-малко за "Булгаргаз" и бюджета. За какво бяха фанфарите? Да се заблуди обществото, да се прикрие безсилието на управляващите и явно неизгодния договор.
В чл. 8.1 от Договора, подписан между "Газекспорт" и "Булгаргаз" на 27.04.1998 г. е предвидена възможност заплащането на транспортирането на обемите газ, записани в чл. 3 от документа, да се извършва с доставка в България на 80 н. куб. м газ за транспортирането на всеки 1000 н. куб м де съответните пунктове за приемане-предаване на границата с Турция, Гърция, Македония и Сърбия.
Цената на руския природен газ, доставян в България като транзитна такса в натура, съгласно чл. 8.2 от Договора е определена в размер на 83 долара.
Съгласно чл. 8.3 обаче от Договора от 27.04.1998 г. "Булгаргаз" следва да заплати на "Газекспорт" разликата между стойността на количеството газ, получено като транзитна такса, оценено по 83 долара и сумата по договорената такса от 1,67 долара за 1000 куб. м на 100 км.
Тази клауза от подписания на 27.04.1998 г. Договор между "Газекспорт" и "Булгаргаз" доказва отстъплението, което е направено от българска страна пред "Газпром" и неизгодността на постигнатите договорености.
В същото време "Булгаргаз" не е в състояние да финансира със собствени средства инвестиционните разходи за нови транзитни газопроводи и за разширяване и модернизиране на съществуващите с цел увеличаване на капацитета им. Бюджетът постоянно налива пари, като в бездънна яма в "Булгаргаз", които потъват неизвестно къде.
През 1999 г. за сметка на бюджета на "Булгаргаз" е разрешено да ползва част от приходите от транзитните такси и от по-ниските цени на природния газ по Ямбургската спогодба. С тази сума е увеличен капиталът на дружеството в размер на 124 327 хил. лв.
През 2000 г. Министерски съвет утвърди нови разходи за сметка на бюджета в размер на 153 190 хил. лв. за инвестиционни разходи на "Булгаргаз".
Освен това дружеството е сключило договор за кредит от "Газпром" в размер на 47 млн. долара., който още не обслужва.
През 1999 г. Министерският съвет опрости задължения на "Булгаргаз" към държавата в размер на 370 000 хил. лв.
Възниква въпросът защо бе започната газовата война с "Газпром" през 1997 г.? Защо не бе разрешено на "Газпром" да изпълни строителството на транзитните газопроводи, а България да гарантира интереса си с достойна транзитна такса? Кое бе по-изгодно за нашата страна - строителството да се финансира от "Газпром" или в него да се налеят пари от държавния бюджет на България?
Какво загуби държавата от превръщането на газовата спогодба "Софиянски" в мъртъв документ?
През април 1997 г. премиерът на служебния кабинет Стефан Софиянски подписа в Москва Споразумение между правителството на Руската Федерация и правителството на Република България за развитие на системата от газопроводи за транзит на руски природен газ през територията на България и доставките на руски природен газ в Република България. Неизпълнението на това споразумение доведе до забавяне на изграждането на транзитните газопроводи с повече от 1 година. Държавата загуби безвъзвратно таксите от увеличения транзит за периода на закъснението.
Освен това спогодбата "Софиянски" предвиждаше строежа на транзитните газопроводи за нуждите на "Газпром" да се финансира от руския газов гигант. По този начин държавният бюджет нямаше да харчи пари за разширяването на транзитната мрежа.
Единственото условие на "Газпром" беше да получи държавна гаранция за възвръщане на неговите инвестиции с пари от увеличения транзит. По такъв начин българската страна получаваше сигурност, че съществуващите постъпления от транзитни такси няма да намалеят, а изплащането на руските капиталовложения ще става само от увеличения обем на транзита.
Вместо България да започне да получава увеличени приходи от транзита година - година и половина по-рано, държавният бюджет бе принуден да налива пари в "Булгаргаз", за да може фирмата да изпълнява ангажиментите си към "Газпром". От понижените транзитни такси страната ще загуби за периода на действие на контракта до 2010 над 200 млн. долара.
|
ЦАРОТ
