|
Towa e cqlata statiq wzeta ot dneshniqt broi na wesnik Standart.
Ne sum q chel dokrai, nqma i da go naprawq. Powrusta mi se.
To chetki, chetki, svirki, svirki ... Ama chak puk tolkowa!
Nqmam dumi!
Ne sum siguren koi iskam da zastrelqm poweche: Gurnalistkata ili obekta ot temata, stoto sum siguren che si e platil!
Той е първенец
Мария Димитрова-Георгиева*
Познавам този млад човек Евгений Бакърджиев още от детската му възраст, живееше на същата улица "Аксаков", на която живеехме и ние - три къщи по-надолу. Евгений и синът ми бяха съученици. Вече съм достатъчно възрастна, никога не съм обичала лъжата и инсинуациите, ще остана до края на живота си вярна на честните, трудолюбиви и способни българи, и с тези редове изказвам възмущението си от всички тези, които си позволиха да очернят този млад човек, ведно с много други от първия управляващ екип на нашия любим премиер. Нека започна с това, че Евгений беше и винаги е бил за пример в махалата ни. Първенец в училище, първенец в университета, първенец в живота въобще. Като кмет, а по-късно и работещ в общината се е ползвал с авторитет и съвсем сам, благодарение на своите качества - трудолюбие, честност, справедливост, излъчващ благородство и доброта, си пробиваше пътя към високото поприще в управлението и стигна до вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройство. На този пост запази достойнството и честността си. Как можа веднъж да не се самозабрави, как поне веднъж не се изолира от своите приятели и съученици от детските и ученическите години, дори и към тези от тях, които животът беше изхвърлил на най-ниското обществено стъпало - без да се срамува, се застъпваше за тях. Неговото уважение и любов към обикновените хора се чувстваше на митингите или на големите празници, които изразяваха победата на нашата справедлива кауза, когато с очите си виждах как непознати мъже и жени го прегръщаха и му благодаряха за всичко, което беше направил за крайната победа, а той винаги отговаряше с онази типична негова благородна усмивка на детска наивност и с мъдри слова. Но той има и друг образ - този на човека, заемащ високия пост министър. Тогава Евгений беше толкова респектиращ с този авторитет, че почти не можах да го позная, сравнявайки го с младежа, който често е идвал на гости в дома ми. Когато го посетих в министерството по работа, се сблъсках с другия Евгений, който така ме смути от висотата на този пиедестал в министерството, че ме обхвана някакво смущение, като че ли пред мен стоеше друг Евгений, с толкова сериозност и респект. Той истински обичаше работата си и хвърляше цялата си енергия, защото веднъж му направих забележка, че не трябва толкова да се преуморява, а той ме репликира с думите: "Никога не съм работил с такъв хъс за този човек" (имаше предвид премиера Иван Костов). Такъв беше Евгений Бакърджиев, който ще уважавам и обичам като мой син. Но не мога и до ден днешен да си обясня откъде дойде освобождаването му от министерския пост. Ударът беше жесток - дори и аз, която съм отстрани, се поболях. Той посърна, той повехна не защото страдаше от някаква суетност, а защото беше унизен. Той отслабна, лицето му се обрина (на нервна почва), цялото му същество излъчваше болка. Не заслужаваше това унижение, защото се раздаде. Но аз познавам комунистическата завист и мъст - мумията, която той събори, изигра своята роля, макар и посмъртно. Но добре, че има този силен характер, тази енергия, може би наследена от родителите му, че успя да преодолее стоически ударите на съдбата. Но всичко не свърши до тук. Много кал и мръсотия се изляха върху плещите му. Няма да му се прости не само премахването на мумията, но и фактът, че изнесе на плещите си по-голямата част от борбата за победата на СДС на 9 и 10 ноември. Комунистическата машина заработи усилено. Но дано нашият народ вече да е по-узрял и по-далновиден и да може да премери на везните целия този труд, в който тези смели, амбициозни и интелигентни мъже вложиха силите си, жертвайки всичко за успеха на своята скъпа родина. Знам, че Евгений Бакърджиев ще ми се разсърди, че изписах за него всички тези редове (тъй като е прекалено скромен), но не можах да се сдържа, защото присъствах на уличен спор по негов адрес и ужасно се ядосах на безобразния цинизъм на уличната клюка. Той никога не е ламтял за пост в СДС или в държавния апарат и където и да е. Евгений Бакърджиев най-пълноценно ще работи за премахването на комунизма. Аз познавам неговото мислене, той работи чистосърдечно за СДС и никога няма да се откаже от идеята. Евгений знае, че България ще успее да завърши промените, повели я към равностойна позиция в европейското семейство. Бъдете ни живи и здрави, Евгений и всички честни наши управници, особено от първия екип, начело със златния президент, който ни е изпратен от Провидението, за да пребъде нашият народ в бъдещето! Бог да пази България! *Мария Димитрова-Георгиева е родена на 21 септември 1921 г. в София. Нейният баща ген. Борис Димитров е бил последният началник на жандармерията. Съден и убит от Народния съд. Свекърът й ген. Коста Георгиев е убит на 14 април 1924 г. от неизвестни пред храма "Св. Седмочисленици". Два дни по-късно комунистите използват опелото му в църквата "Св. Неделя" за атентат, при който стотици са невинните жертви и ранени.
|
Ludnica