Може би аз съм последния човек, който ще се оплачи че живота му не е хубав. Но мисля все пак че живота ми е хубав, защото аз съм си го направила хубав.
1. Ако бях лошо дете и ме мъкнеха по детски педагогически стаи, живота с родителите ми нямаше да хубав, но аз не бях такава и те освен родителската ми обич ми дадоха и нещо друго-уважение и право сама да решавам на много крехка възраст.
2.Ако не бях компромисна в много ситуации в семейството си, живота със съпруга му нямаше да бъде хубав, а сега е!
3.Ако бях лош и неуважителен шеф, който унижава подчинените си, живота ми на работа щеше да е много лош. Но от 3 години нямаме текучество и хората които работят при мен правят живота ми хубав.
Последното нещо което съм искала е държавните ръководители да направят живота ми хубав. От тях съм искала винаги само две неща финансова стабилност и политическа стабилност. Другото го мога сама.
Аз не искам от управляващите да ми дадат къща, да ми нахранят децата, да ми плащат пари и да ми търсят работа за да бъде живота ми хубав.
Правителството на Иван Костов даде на хората възможност те да си направят живота хубав. Те не можаха, защото не знаеха как. Тогава те избраха правителството на Симеон, който обеща че ще направи живота им хубав - това дълбоко ме съмнява. В историята е имало само един държавник който е направил живота на хората в стараната си хубав и е решавал всичките им проблеми и това е арабският халиф Хараун Ал Рашид, но и това не е сигурно, защото историята от тези времена е сложна плетка от легенди, предания и малко история.