изложението е правилно.

Черновратата стрелушка беше "открита" лично от мене през 1972 година. За съжаление по онова време все още се смяташе за подвид на наядума. Предадените от мене екземпляри (в спирт за горене) бяха погледнати отгоре-отгоре от тогавашните наши херпетолози, с коментари от рода на: "Да, интересно, тънък стрелец от Черноморието. Рядък е там - не е намиран от миналия век". На моите забележки за очевидните морфологични разлики между моите змии и наядума не бе обърнато особено внимание. Все пак каква тежест може да имат наблюденията на едно 13 годишно змиярче . Още тогава им казах, че вероятно става дума за нов подвид в България, но не било писано да ми обърнат внимание. След това бурканите потънаха в депото на Зоологическия музей. Около 1976 турският херпетолог Баран установи че К. рубрицепс е отделен вид от К. наядум. Интересно е, че отликите (почти еднаква дължина на предния и задния чифт долночелюстни щитчета, черни шийни петна, разтеглени далеч по-назад по тялото, отколкото при наядума, свързаните във форма на пясъчен часовник първа двойка петна и доста по "късата" пропорция на тялото) бяха същите, които бях посочил и аз в дневника си. Една от моите змии даже имаше още една двойка съединени петна към една трета по дължината на тялото. Естествено Баран беше броил и коремни люспи, както и използвал научни сравнителни методи. Баран беше работил с европейски и малоазиатски материал от околносите на Истанбул. През 1979 Марек Бартошик събира няколко К.р. по Южното Черноморие. Запознат с труда на Баран, той, заедно с В. Бешков ги описа официално за територията на България. По-късно Ржехак (чех) определя българската популация като нов подвид Coluber rubriceps thracius. Разликите му с номинантния подвид от Истанбул е в пропорциите (брой на коремни люспи), но видимата е, че главата на нашия подвид не е керемиденочервена (рубрицепс), а нежно сивововиолетова. През осемдесетте при многократните ми намирания на К.р ми направи впечатление още една категорична видова разлика: К.р. съска. Колубер наядум НИКОГА не съска. Не може. Съскането на К.р. е далеч от двупосочното фучене на малполона (шампион по съскане според мене). То е по скоро като че ли скакалец има хрема и киха. Кратки и тихи: "тс, тс" и това е. Но наядума и толкова не може. Тотално е ням.

Както и да е, живеещите в България екземпляри са много повече от няколко десетки. аз лично съм открил няколко находища, с по-няколко десетки екземпляра всяко. Тази змия е трудна за забелязване, защото се придържа към "гнездото" (обикновено някоя силно напукана изложена на слънцето канара), изключително бърза е и почти никога не изпълява на повърхност, където е лесно различима. Всъщност по-голямата част од дена прекарва, подавайки само добре маскираната си предна част от някоя пукнатина, с резки мълниеносни смени на "гюмето". Гюме, защото от тази си позиция, с отличното си зрение сканира околността за някое малко гущерче (обикновено Аблефарус китайбели). Веднъж видяно, гущерчето няма шанс. Малките размери на змийчето му позволяват да се движи безшумно, без да шумоли и да привлича вниманието. Изобщо, освен при излкючителен късмет, тази змия може да бъде видяна, само ако я търсиш специално. Трябва и да знаеш къде да търсиш. Аз зная. Имам сведения по описания за няколко места навътре в Странджа планина къдто това същество е било засичано. Сведенията са от овчари. Дори и за тях това животно изглежда необичайно, затова им е направило впечатление. Иначе овчарите познават добре местните животни и няма как да сбъркат. Иначе казано, змията не е толкова рядка, колкото е потайна и незабележима. Да се наблюдават рубрицепс-и с часове как дебнат плячката си и се стрелкат насам натам из процепите на скалите е рядко удоволствие.

Няма описана хибридна форма между двата наши натрикса. Според мене такава е малко вероятна, да не кажа - невъзможна. Двата вида генетично са доста отдалечени. Вероятно впечатлението ти идва от множеството цветови вариетети на Н. натрикс. Има няколко подвида (доста спорни и размити) Н.н. натрих, Н.н. престер (почти изцяло черна отгоре, дотолкова, че в ектремни случаи и жълтите шийни петна са почти незабележими), Н.н хелветика (петнистата светлосива форма), Н.н. перса (с две светли ивици на гърба) и ред други из цяла Европа. Между тях има множество преходни форми и това прави цялата класификация доста размита. Но теселата-та е много строго отличим вид и не ми е известно да са описани подвидове.

С исключение на аспидата и урсиниевата отровница съм намирал всички змии в България. Сега ги гоня по света. Неписаната от тебе статия, все едно, че съм я писал аз на младини. Сходен език и същия патос. Това е много положително, разбира се.