Именно понеже знанието за Древен Египет е винаги условно, тай като нали било пазено в строга тайна, такива посочвания на местоположенията са напълно допустими, естествено в условни величини. Дуат да е на небето, както и да е подземно място. Нашите разбирания са различни, но не чак толкова. Те също са наследство от нечия стара традиция.
Дуат на небето го приемам като подводен камък като ирационална игра на египетския мироглед, а Дуат като подземно "царство" като логически ефект на натрупала се традиция.
Дори Теодор Леков използва израза "подземно царство" като синоним, чрез който за читателят ще проясни схващанията си за Египет.
Все пак египтологията има за цел да послужи на съвременния любопитко, отколкото да установи с точност как е мислил древният египтянин, понеже това е вечна условност.