|
Древните египтяни - преди всичко градинари, а не гробари
Много изследователи са подвластни на тръпката за несметни скъпоценности и чудния сакрален свят на египтяните. Но бленувайки за тях, те забравят за реалността на египетската цивилизация и се отдават на трансцеденталното. Египетските “чудеса” са изградени не от извънземни, не от богове, а от хора и тези хора е трябвало да се хранят изобилно. Храната им е била нужна, колкото боговете. В зависимост от насъщния са залязвали и изгрявали богове или поне са им сменяни имената. По-голямата част от египетската земя е пустинна. Но на много места в пустинята трябва повече сладка вода и те биха станали земен рай, тъй като борбата с плевелите не е толкова жестока, като в целината (Бит3:18). Това го доказва и съвременното земеделие, макар днес борбата с плевелите да е улеснена. Водата е важна за всичко живо. Тя издига от земята с години огромните дървета и като манна небесна, за по-малко от ден, гъбите. На това божествено чудо са могли да се радват и древните египтяни в своите градини. Те решили да го имитират - водата буквално да издигне високи постройки, които от своя страна да тласкат водните маси по напоителни канали до насажденията. Египтяните започнали да създават пирамидални резервоари или просто чешми за пиене. Понякога водата идвала от земен извор, а друг път се вкарвала там механично. Египтяните започнали да си правят изкуствени планинки, които като естествените да съхраняват и отдават скъпоценната вода. Така те постепенно овладели изкуството на издигане, ръчно, а в последствие и чрез водата, на все по-големи и по-големи пирамиди. Ясно е, че ако под тежките каменни блокове на пирамидите в Гиза са поставяли кал, те биха се плъзгали по-лесно. Кал са получавали от размиването на неизпечени тухли с вода на котата на строежа, иначе тя би била тежка за качване и би изсъхнала, докато свърши работа. Каменните блокове са били издигани чрез изливана или напомпвана (малко вероятно – сложно) в пирамидата вода. Блоковете са вкарвани през голям отвор, а необходимата Архимедова сила би могла да се осигурява от бъчвообразни съдове. Не, за да се мъчат, а защото е по-целесъобразно, за изграждането на грамадите са ползвали големи блокове, а не малки. Иначе не могат да се спрат течовете и т.н. Предимно за хидроизолацията блоковете са идеално оглаждани, а не заради товароносимостта. Товарът може да се разпредели неравномерно и при огладени камъни, ако два застъпени камъка от трети имат малко разминаване под него. Това се е случвало от поддаване под основата на пирамидата и е водело до течове. Изграждането на пирамида-“гробница”, би трябвало да бъде започнато още преди раждането на фараона, а това е пълен абсурд. За използването на пирамидата като водонапорна кула, не е необходимо тя да бъде завършена. Когато блоковете бъдат издигнати и вградени, чрез савак (за големи пирамиди не може) или тапа водата се изпуска бързо по каналите, за да няма загуби. Тогава все още не са могли да направят тръбопровод за налягане от няколко атмосфери. Към пирамидите има канали, които погрешно са смятани за поклоннически алеи и др.. Тапите за вкарване на издиганите блоковете и тези за източване на водата са били под формата на ниско пресечена пирамида и са лежали в подобни на тях отвори. Водата ги е притискала и уплътнявала. Вероятно за по-добро уплътнение са слагали лоени набивки (и до днес използвани по високите хидронапори), папирус, кълчища и др. Поради голямата си площ тапата за вход на каменните блокове не би могла да се използва и за изпускане на водата, затова е имало и друга тапа, която или е отваряна чрез лостов механизъм или е разбивана чрез накиснати дървени пръчки, чрез таран и т.н. Стените на пирамидите са стръмни не защото по-бързо строежът ще стигне до боговете или просто защото така е по-трудно качването на блоковете.
Целта е по-високият напор, който ще добие водата в елевационната и същевременно поливната шахта в пирамидата (виж фиг.1). Към върха обемът на шахтата намалява значително, но с достатъчен брой хора се пълни по-бързо и след изпразване цикълът се повтаря. Трябва да спомена, че отдавна са разработени водни асансьори и използването им се ограничава поради по-изгодните с метални въжета.
Още от дълбока древност водоемите са били наричани на някой владетел и вероятно поради това, когато пресъхнели, тленните останки са пренасяни в тях.
В големите пирамиди не са намерени мумии. Прохладната вода и целесъобразността на строежите кара да мислим, че строителите наистина са отивали сами, а не като роби. За това изследователите са намерили значителни доказателства.
Херодот (История) пише, че не много преди него, при разливите на Нил, египтяните обикаляли около Големите пирамиди с лодки. От околностите на пирамидите наистина са изровени лодки. Отмиването от вода може да обясни липсата на следи от пушек на факли по стените на галериите. Интересно защо след време основата на пирамидата е запълнена и е оставен малък резервоар във височините на пирамидите. Това явно се дължи на пропуски в основата на пирамидата и отдръпването на нилската вода. Тогава египтяните са запълнили долната част и са оставили само малък водоем, който би могъл да се използва предимно за увеселителни фонтани и бани, разположени например в каналите. Трудност представлява да се обясни как египтяните са наливали водата (по мои сметки 1000 души биха се справили до две седмици) и спирали течовете при всяко пълнене и празнене. Възможно е трите “кладенеца” в Гиза да са започнати почти едновременно, за да може докато се пълни един, друг да изпусне тъй нужната вода. Те са доста различни по големина и може да са използвани за различна дистанция на поливане.
Някога холандците са предприели трудна битка с водата, но още по-отдавна египтяните със сушата - и в двата случая за обработваеми площи.
Върху банкнотите на янките може да видим модели на Пирамидите и Партенона, защото строителите на техните финанси са ги счели за трезори. За египтяните обаче водата е била по-важна, отколкото капиталът за янките. Но какво пречи по-късно водните резервоари да са използвани и за трезори, като пещерата на Али-Баба (виж фиг.2), където на стража била водата? Пирамидите произвеждали продукция, дори когато спрели да напояват. Ами Йосиф, съветникът на фараона, как наистина е успял да спаси египтяните от ЗАСУШАВАНЕТО? Чрез търговията с други народи и дори със собствените си братя той набавял липсващата продукция (Бит.43:1;2) за фараона. Продава се стока на високи цени при липса и се изкупува на ниски при излишък. Ето с какъв сън Йосиф разгневява своите братя:” Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.” Би могло снопите да са поколенията им, но на Йосифовото коляно, поне наяве, са подчинени само самаряните.
Четиристотин години след Йосиф голяма част от народа трябвало да напусне Египет. Финансовите пирамиди на Йосиф се оказали по-нестабилни от каменните. Другите народи започнали да искат стока за своята стока, а не само скъпоценности (не пари) – започнали войни (Изх.1:10/13:17). Древните “капиталисти” трябвало да си опитат късмета на друго място. Погледнете пирамидата на еднодоларовата банкнота! Около нея има растителност и като че ли вода. Пирамидата е все още недовършена. Изглежда, в някои среди на днешните мега-капиталисти знаят за началото. Отначало пирамидата с окото е служела за държавен печат (Great Seal), а по–късно се озовава и върху еднодоларовата банкнота.
Все пак някога окото на едноокия Хорос не само е гледало от пирамидите - то е напоявало със “сълзите” си къс от пустинята. Египетската митология разглежда предимно детството на Хорос, затова е логично олицетворяването на поливната вода със сълзите на един бог. Древните египтяни често изобразяват окото със сълзи.
|
Истинското предназначение на пирамидите
