|
Напоследък информациите за Марс стават все
по-озадачаващи. Специалистите от НАСА откриха, че на
повърхността на Червената планета има вода. Ако е
така, това ще е повратна точка в изследванията на
Марс. Водата беше открита във Великия каньон, дълъг
6000 км., преминаващ като бразда през лицето на
планетата. Най-вероятно водата е била в огромно
изобилие и в свободно състояние преди милиони години.
Сега тя едва ли съществува на повърхността заради
тънката атмосфера, но може да е дълбоко в споменатия
кратер, който е на няколко километра под повърхността.
Там атмосферното налягане е достатъчно високо за да
поддържа водни басейни. А водата е основна
предпоставка за различни форми на живот.
Наред с това нарастват и подозренията, че
информацията, която се укрива от изследователите е
много по-важна от онова, което ни пускат по малко. На
първо място е въпросът - дали някой не ни пречи да
изследваме Марс. И дали този някой не се намира на
самата Червена планета?
Изчезналите космически сонди, “Лицето” на Марс и
редица други аномалии постоянно раждат въпроси за
най-близката до Земята планета. Но въпреки близостта,
човечеството някак си все на може да изпрати хора на
Марс или да получи оттам подробни снимки на
повърхността, въпреки че е изпращана почти същата
перфектна космическа шпионска апаратура, с която на
Земята вече се четат и регистрационните номера на
леките коли. И защо с изследванията на Марс винаги
стават мистериозни провали или изчезвания на
изпращаната космическа апаратура?
Така стана с Mars Observer, който изчезна на 20
август 1993г. точно преди да влезе в орбита около
Марс. Специалистите се надяваха, че Mars Observer ще
изпрати обратно снимки, които биха могли да решат
някои от марсианските тайни като например човешкото
лице от Cydonia и трите симетрични пирамиди около
него, заснети по-рано от НАСА. Mars Observer прекара
11 месеца в космоса и трябваше да навлезе в орбита
около Марс на 24 август. Струващият почти един милиард
долара сателит имаше мисия, която би продължила 2-6
години, за да топографира цялата Червена планета с
непозната дотогава точност. Сателитът трябваше да бъде
авангард за няколко други космически кораби не само от
САЩ, но и от Русия и Япония. Връзката с него обаче
беше прекъсната и оттогава не е възстановена.
Какво се беше случило?
В началото НАСА твърдеше, че часовниковият
механизъм на сателита се е развалил, заради което
намиращият се на борда компютър е престанал да
изпълнява командите от Земята. Но връзката не можа да
бъде възстановена и вече никой не беше в състояние да
обясни какво се е случило. Но някои от
психо-наблюдателите, т.е. специалистите по космическо
наблюдение, използвани в американската армия, бяха
убедени, че те знаят какво се е случило.
Психонаблюдението на дълбокия Космос се развиваше в
рамките на най-секретните програми на ЦРУ. След това
беше внедрено в американската армия в средата на 70-те
години. Това беше суперсекретна програма до 1995г.
Една седмица след изчезването на връзката с Mars
Observer американските космически психо-наблюдатели
докладваха, че съдбата на американската сонда е била
идентична като на съветската Фобос-II.
През март 1989г.съветската космическа сонда
Фобос-II изчезна само минута преди да влезе в орбита
около Марс. Връзката с нея беше загубена в момента,
когато Фобос-II минаваше покрай Фобос, една от двете
луни на Марс. Тогава в СССР публикуваха съобщение, че
сондата е излязла “извън контрол заради погрешни
команди от Земята”.
Нещата продължиха така до 1991г., когато
американските пси-специалисти имаха възможност да се
срещнат със своите руски колеги и да обсъдят причините
за изчезването на Фобос-II. Шестима от американските
“космически наблюдатели” бяха помолени да дадат своето
обяснение какво стана в Космоса през март 1989г.
Техният анализ, озаглавен “Енигмата на навлизането.
Аномалията със съветския космически кораб Фобос-II”
беше публикуван на 29 септември 1991г. В него се
казваше: “След като Фобос-II е влязъл в орбита около
Марс той най-вероятно е проникнал във “Въздушна зона
за контрол”, която е някаква електронна зона за защита
на “националните граници” или нещо подобно и е
предизвикала отговор. Дискообразен обект No1 е излетял
от Марс, за да срещне съветската космическа сонда, за
кратко време я е преследвал и след това се е върнал на
планетата. Друг обект, който вече е бил в Космоса също
е бил привлечен. Обект No2 се е приближил към руската
сонда, за да извърши проверката “враг или приятел”.
Насочил е широк, силен и проникващ лъч вътре в
космическата сонда. Веднага след това Обект No2 също
се е отдалечил. Насочената енергия не е била нито
отразена, нито погълната от сондата. Но лъчът е
нанесъл сериозни повреди върху електронното оборудване
на космическата сонда, преобразувайки или унищожавайки
тяхната материална структура на молекулярно ниво до
такава степен, че повечето системи на борда са
престанали да работят. Фобос-II се е опитал да се
саморегулира, но това още повече го е парализирало,
предизвиквайки къси съединения и заключване на
сервомеханизмите. Продължаващите от Земята команди са
предизвикали хаос, задълбочаващ безнадеждната му
ситуация. След това Фобос-II е извършил рязка промяна
на курса, която е довършила пълната катастрофа на
космическия спътник”.
На нито един етап наблюдателите не са открили
враждебни действия от страна на Обект Nо1 и Обект Nо2.
Непреднамереното унищожение на Фобос-II от чуждия
кораб най-вероятно е било нормална инспекция от
любопитство. Според пси-наблюдателите в поведението на
ОбектNо1 и Обект Nо2 като че ли е имало нещо, което
дава основание първият да бъде наречен екскортиращ
кораб, а вторият навигационна буя.
Подобна идея е свързана и с трети обект, който
наблюдателите са открили на повърхността на планетата
по време на операцията. Той е бил с формата на висока
мачта, която може да изпълнява пасивна навигационна
ориентация и да определя една област под повърхността
на Марс, около която цялата тази активност се
концентрира. Под повърхността на Марс нещо съществува,
нещо живо, което периодично е посещавано от други с
доброжелателни мисии. Възприемането дава основание да
се предполага, че става дума за нещо древно, свързано
с някаква огромна трагедия.
По-късно военните психошпиони направиха още един
анализ, който се чете като фантастика. В този случай
най-изненадващо подкрепата за тях дойде от съветски
източници. Първият беше Александър Дунаев, председател
на организацията, отговаряща за Фобос-II. Дунаев
съобщи, че изчезналата сонда преди това е успяла да
фотографира силуета на малък закръглен обект между
него и Марс. Той предположи, че предметът би могъл да
бъде “боклук в орбитата на луната на Марс – Фобос” или
“друг космически кораб”.
По подробни обяснения и още по-изненадващи новини
дойдоха през декември 1991г., когато руски космонавти
посетиха САЩ. Марина Попович, един от трньорите на
космонавтите, показа на журналистите в Сан Франциско
една от последните снимки, направени на Фобос-II. Тя
каза, че снимката и е била дадена от космонавта
Алексей Леонов, един от ръководителите на съветската
космическа програма.
Само три години след основаването на НАСА, през
1961г., излиза специално подготвен за новата
космическа
агенция доклад на института ”Брукингс“ на тема ”Мирно
изследване на Космоса“. Освен това, студията се
занимава с особено омайния аспект на възможен контакт
с извънземни и откриването на изкуствени, създадени не
от човешка ръка структури и обекти на други планети. В
този контекст се разглежда и въпросът за евентуален
културен шок в случай на среща на човечеството с
чужди цивилизации или пък с тяхното наследство. Тъй
като изследването ”Брукингс“ внушава негативно
въздействие в различните области на нашата култура, се
изразява препоръка към НАСА да държи в тайна всички
информации, ако някога се постигнат такива разкрития.
Петнайсет години по-късно: Космическите сонди ”Викинг“
на НАСА достигат планетата Марс и предават хиляди
снимки с невиждано дотогава качество от повърхността
на червената планета към Земята, сред които и снимки
от много необичайна скална формация с размери от около
два километра. По причудлив начин светлината и сянката
очертават върху огромната, сурова, марсианска
скала, разположена сред пустинна област,наречена
Сидония, симетрична структура – нещо, което изглежда
точно като лице! Но какво може да прави копие на
човешко лице на Марс? Екипът на Викинг в първия момент
също беше в известна степен изненадан от странната
находка, но, разбира се, приписа възникването му на
многобройните капризи на природата.Лицето,
оповестиха учените, не се виждало на други снимки,
направени от друга перспектива . За съжаление обаче
досега тези снимки не са публикувани. От друга страна
пък имаше някои фотографи аналитици, които бяха
толкова
запленени от изглеждащото недействително лице, че
проведоха по-точни анализи. Резултатът настройва към
размисъл: Съвсем очевидно лицето си оставаше лице, под
каквито и ъгли да се наблюдава. С други
думи,структурата приличаше на триизмерна
пластика. Можеше ли такова нещо да възникне по чисто
естествен път? Въпросът още не е изяснен.
Историята се изпълва с напрежение и се усложнява от
това, че освен ”лицето“ наоколо има още цяла серия
други чудновати структури – правоъгълни валове,
равностранни пирамиди и т.н., които според някои
учени,
изглежда, са в геометрично съотношение по между
си. Всички те съответстват напълно на геологията на
Марс,но все пак смайват с фигурите и изпълнението си .
Дали това е нещото ,което изследването на ”Брукингс“
имаше предвид, дали ”Викинг“ се е натъкнал на
изънземна цивилизация, която някога ,преди много
хилядолетия е проникнала в Слънчевата система и е
била активна на Марс?
Някои твърдо вярват в тази вълнуваща възможност, но
повечето учени с все сили се съпротивляват срещу
подобно предположение –и до днес фактически нищо не е
доказано. Но това не би трябвало да попречи на никого
да продължи да се занимава с необикновената находка,
защото знайно е: Който търси, намира.
Някои се надяваха да получат разрешение на загадката
от космическата сонда ”Марс –Обзървър“, изстреляна на
25 септември 1992г. и намираща се почти до целта след
по-малко от една година, през 1993г.
На борда на космическия кораб беше и
висококачествената ”Марс-Обзървър камера“(МОС), която
можеше да покаже предмети на повърхността на
планетата, които са 50 пъти по-малки от най-дребните
детайли на снимките на ”Викинг“. От орбита МОС би била
в състояние да разпознае капака на мотора на автомобил
от средна класа. С такова качество сигурно можеше да
се
разреши въпросът , дали лицето на Марс има изкуствен
или естествен произход. Но на 23 август 1993г., по
време на последната маневра поради влизане в орбита та
около Марс, радиовръзката със сондата се прекъсна
окончателно.
Какво беше станало ?
Никой не може да даде точни обяснения за
инцидента.Случва се по време на автоматична серия от
действия (Sequenz), при която горивните резервоари на
космическия кораб трябва да бъдат поставени по
налягане. За тази фаза предварително е програмирано
прекъсване на радарния контакт, тъй като, както
казват, в противен случай фирмата производителка се
опасявала от възможна повреда на предавателната
част. След преминаване на тази фаза учените очаквали
системата да се включи самостоятелно отново. Но не!
Сондата е мъртва. Изследователската комисия на
JPL(Jet Propulsion Laboratory - Лаборатория за
реактивни
двигатели) се опитва да открие причината за отказа,
но в края на краищата трябва да се задоволим с
предположения – още повече, че поради заплануваното
радиомълчание на земята вече пристигат данни за оценка
.Може би са отказали бордовите компютри или
регулационната система, така че налягането се е
покачило над критичната стойност и е разкъсало
горивните резервоари, може би при отваряне на вентила
за налягане е възникнал електромагнитен
импулс, засегнал и повредил и компютрите.
Някои обаче не се задоволяват с тези официални
обяснения и предлагат, че това е маневра за
заблуда. Може би НАСА скрива фактите, както й е
препоръчано преди десетилетия в изследваенто
”Брукингс“! Може би ”Марс-Обзървър” е ”жив и здрав“ и
тайно предава информации и снимки, които
обществеността не бива да вижда , тъй като
доказват, че онази необикновена скала на Марс е дело
на извънземна култура .
Американският учен професор д-р Стенли В.Мак-Дениъл от
държавния университет ”Сонома“ в Ронърт
Парк/Калифорния твърди в съставен от него доклад от
почти двеста страници: ”НАСА редовно раздава на
членове на Конгреса и на обществеността документи,
съдържащи неверни или заблуждаващи твърдения за
оценките й на ”лицето“. Игнорирането от страна на НАСА
на изследванията АОС (=Artificial Origin of
Cydonia-Изкуствения произход на Сидония ), отсъствието
на легитимна научна оценка на теренните възвишения от
страна на НАСА, както изглежда, преувеличените
напомняния колко екстремно трудно се получават такива
фотографии,вероятното задържане на данни под закрилата
на ” частен договор“ и двусмисления език, с който си
служат представителите на НАСА, за да създадат
впечатление за безразличие относно случая, всичко това
подкрепя подозрението, че тук мотивацията е в
противоречие със заявената политика.“
Има ли основания за подобни обвинения?
При администрацията на Буш, конгресменът Хауърд Уолп
изнася пред обществеността официален документ на НАСА
от две страници, който очевидно е подготвен от Лорънс
Рос, директор на изследователския център ”Луис“ към
НАСА в Кливланд във връзка с планове за ядрени
двигатели за космически сонди. Този документ на НАСА
дава оказания за правителствени служители ”да
пренаименуват документи или дори да ги унищожават за
минимизиране на отрицателни въздействия “. Освен това
трябва ”документите да се объркват и почерците да се
променят така, че по този начин да се намалява общо
информативността на съответните документи “ .Не на
последно място става дума и за това ”да се предприемат
подходящи стъпки за увеличаване използването на
разпоредбите по изключенията на Закона за свободата
на информацията (FIOA)”.
Административния директор на НАСА Ричард Х. Трули,
предшественик на Дан Голдин, беше много загрижен
поради този компрометиращ документ и разпореди
проверка на указанията на НАСА по FIOA. Освен това
той изпрати писмо до всички старши мениджъри на
агенцията, ”за да им напомни, че НАСА отделя голямо
значение на откритостта и честността в
правителството“. Трули отхвърли от името на цялата
НАСА пасажите от текста ,които противоречат на тази
открита позиция, и увери, че тя никога няма да се
присъедини към подобни незаконни действия.
Един от най-яростните защитници на тезата, че НАСА
укрива истинските обстоятелства около
”Марс-Обзървър“, е Ричард С. Хогланд, работил преди
като консултант на НАСА. Още преди да стане известна
загубата на космическата сонда, Хогланд упрекна НАСА,
че няма сериозни планове да фотографира Сидония с
високо чувствителната камера МОС. Говорителят на НАСА
Дон Савидж отхвърли твърдение и подчерта: ”Ние не
само имахме планове да фотографираме областта, но и
казахме , че имаме такива планове”. Хогланд не се
задоволи с това изявление. Според него съществуват още
няколко ”подозрителни “ момента.
Занимава го например проблемът , защо от самото начало
е решено да не се публикуват всички снимки на ”Марс
–Обзървър“ и защо онези снимки, предназначени за
общесвеността, трябва първо от за срок от шест месеца
да бъдат подложени на анализ. При всички предишни
мисии
не е имало нито цензура, нито отлагане във времето,
според Хогланд снимките били предавани на живо.
После на 22 август 1993г. в телевизионното предаване
на ЕйБиСи ”Добро утро, Америка” се състоя излъчвана в
цялата страна дискусия между Хогланд и д-р Беван
Френч, учен програмист по проекта ”Марс –Обзървър“. И
тук Хогланд засегна тези въпроси и критикува по-късно
Френч, че винаги давал уклончиви отговори. В момента
на предаването сред екипа на сондата вече от двайсет
часа е известно , че ”Марс –Обзървър“ не
излъчва сигнали. Точно по това време на излъчването на
предаването беше оповестен официално провалът на
мисията.Това обстоятелство също се струва подозрително
на Хогланд. Защо са чакали дванадесет часа, за да
съобщят Хиобсовата новина? Това никак не е обичайно.
”По
време на мисията имаха някои малки проблеми с
комуникацията и в рамките на около един час
уведомяваха всекиго за това .Сега са чакали над десет
часа!“
За Хогланд е сигурно, че ”Марс –Обзървър“ е станал
жертва на техническа повреда ”само пред
обществеността“, в действителност мисията му
продължава тайно и той изпраща снимки от информацията
на Сидония, за които не трябва да знае никой освен
някои посветени.
В седмиците ,последвали провала, на Хогланд (разказва
той) уж му телефонирали редица инженери от ”Марс
–Обзървър“, които потвърдили подозренията му. Обадили
му се и сътрудници от фирми, отговорни за
радиосистемата на сондата. Според информациите им
изобщо не било вярно твърдението, че производителят
бил препоръчал да се изключат за по-голяма
сигурност уредите по време на регулирането на
налягането.
Подобно дейтвие освен това щяло да противоречи на
всички принципи на космическите полети, коментира
Хогланд и обяснява функцията на ”Марс–Обзървър“: ”Той
се управлява с компютър. Всеки експеримент има
собствен компютър. Космическият кораб е отделен от
експериментите и си има собствен компютър и има
няколко радиоединици. Решаващото е, че пред вид всички
системи за сигурност и компютри е невероятно някакъв
отказ да изключи това нещо. Момичета и момчета,
намираме
се в края на 35-годишно развитие, а не в началото му.
Както е известно, с технологията на шейсетте години
изпратихме ”Викинг“ на Марс, които бяха конструирани
да изпълняват далеч по-комплицирани задачи от нещата
,които се искат от тази сонда.“ както се изрази
Хогланд, тук се нарушава ”първата
директива“, главното изискване при космическите полети
:”Никога не изключвай връзката!“
Как обаче Хогланд си представя фактическото протичане
на нещата?
Той изхожда от това , че ”Марс-Обзървър“, естествено
продължава изцяло да функционира и от време на време
се използва от много малкия екип на мисията за тайна
мисия на Сидония, за да направи качествени снимки на
каменното лице и на други структури на Марс. За целта,
разбира се, биха били много корекции на треаекторията,
тъй като самата камера не може да се насочи към
определена цел. Такива маневри биха погълнали
сравнително много гориво. С обяснението, че
миниексплозията на борда е прекъснала
радиоконтакта, може да се обясни изтичане на гориво от
резервоарите , а по този начин, и липсата на
по-голямо количество гориво при повторното откриване
на сондата. Загубата на гориво, според Хогланд, обаче
не може да се дължи на нищо друго освен на тъкмо
онези тайни допълнителни маневри по траекторията.
Според Мистериозните обаждания по телефона на Хогланд
за случая ”МАРС –ОБЗЪРВЪР“ тайният период щял да
продължи до 8 януари 1994г. Дотогава експертите щели
да
имат достатъчно време да манипулират дигитално
въпросните снимки да представят доказано изкуствените
формации като невинни скални отломъци.
От този момент нататък можело сондата отново да се
”съживи“ за пред обществеността. Само нещата трябвало
да изглеждат така ,сякаш НАСА е успяла чрез сръчни
компютърни действия отново да намери изгубената
сонда! И тогава космическата агенция гордо ще може
публично да представи и снимки на ”лицето“,
висококачествени снимки от камерата МОС, които обаче
за жестоко разочарование на всички ”марсианци“ само
понякога и по чиста случайност ще носят неясните черти
на човешко лице! С това ще се сложи край на мечтата за
”хората на Марс“!
Доста завладяваща теория. Но засега не се чува за
съживяване на ”МАРС –ОБЗЪРВЪР“ от страна на НАСА. Или
може би след публикуване на теорията на
Хогланд са решили изцяло да си мълчат? Хогланд
предлага още един сценарий:
Може би не НАСА, а съвсем друга служба е извадила
”МАРС –ОБЗЪРВЪР“ от действие, когато все повече и
повече изкристализира, че едва ли някога може да се
постигне цензуриране на снимковия материал на
МОС. Хогланд цитира в подкрепа на тезата си някои
други
странни инциденти, един от които се случил още преди
стартирането на ракетата ”Титан“, взела на борда си
”МАРС –ОБЗЪРВЪР“ като полезен товар. След като
ураганът
”Андрю“ измел стартовата площадка, техниците се
залавят
за повторна проверка, за да са сигурни, че никой от
елементите не е повреден. Естествено, за това трябва
време и стартът трябва да се отложи. Въпреки това
проверката е много наложителна.Когато техниците
преглеждат кораба, за своя голяма изненада те откриват
силни замърсявания и във вътрешността на изцяло
защитената сонда, които биха могли да застрашат целия
проект. Затова ”МАРС –ОБЗЪРВЪР“ още веднъж е изваден
от ракетата, прегледан е по-прецизно и е почистен.
Наяве излизат различни влакна, парченца хартия, гипс,
мръсотия и метални стружки. Такива замърсявания има
и по много специално защитена камера МОС. Специалисти
те изключват вероятността да е навлязла в космическата
сонда благодарение на урагана ”Андрю“.
По пътя към Марс по-късно се стига до едно необяснимо
прекъсване на радиоконтакта, продължило над 85
минути, и накрая по неизвестни причини са изтрити
лентите със стартовите данни, за да се появят обаче
след
някое време отново.
Наистина многобройни необичайни събития и процеси
заобикалят ”МАРС –ОБЗЪРВЪР“. Следователно не е чудно,
че навсякъде се носят мрачни слухове. Скоро след
повредата на сондата, през Август 1993 в САЩ се появи
смайваща ”снимка доказателство“, идваща уж от ”МАРС
–ОБЗЪРВЪР“ и показваща недвусмислено изкуствено
създадено ”лице“.
Според статията във WWN онази сензационна снимка била
получена от ръцете на д-р Бенджамин Франя, уж
известен учен от НАСА, за да с разкрие заговорът около
Марс.Това се оказва чиста глупост. В НАСА няма човек с
такова име .
Ед Комарек, основател на американската група от
активисти ”Операция право на информация “(ORTK), смята
обаче, че зад хората на WWN се крие нещо повече от
откритото намерение да се задоволят очакванията на
жадни за сензация читатели. На всеки, който интензивно
се занимава с НЛО проблематика, прави впечатление, че
WWN винаги смесва основно проучените факти с неясни
твърдения и фантастични истории. Напразно шефът на
вестника по-рано е работил в тайните служби. Така че
може с куриозите, разпространявани от вестника, да
се преследва целенасочена тактика за осмиване на
някои теми. На пръв поглед това звучи невероятно, но
ефективността на подобен метод безспорно е много
висока. Интересно е между другото да се отбележи, че
цитираният от WWN мним учен от НАСА носи името на ”д-р
Бенджамин Франя“. Ученият-програмист на екипа ”МАРС
–ОБЗЪРВЪР“ е д-р Беван Френч. Случайност или намек?
Но да оставим това, иначе наистина ще се изгубим в
предположения. Макар и историята със загубата на ”МАРС
–ОБЗЪРВЪР“ да съдържа много неточности, това далеч не
доказа потулването на факти от страна на НАСА, това
трябва ясно да се каже. Но Ричард Хогланд не се
предава, той иска намери ”димящия пистолет“,
сигурното доказателство, че теорията му е
вярна и че ”МАРС –ОБЗЪРВЪР“ още ”живее“. И така той се
надява, че може би радиоастрономите някога ще чуят
характерни сигнали от околността на Марс , сигнали,
които биха могли да идват само от него - изчезналия
така внезапно навремето космически кораб!
KEEP SEARCHING!
ALL LIES LEAD TO THE TRUTH
|
MARS
