Не, не си я убила ти.
Но е нормално да се чувстваш така.
Обикновено когато някой наш близък си отиде така нелепо, ни обзема толкова интензивен ужас, че имаме усещането, че губим контрол. И за да възстановим чувството си за контрол, най-често поемаме вината за случилото се - така поне си създаваме илюзорното усещане, че нещо е зависело от нас.
В действителност нищо не е зависело от теб. Не можеш да подтикнеш някого съм самоубийство, нито можеш да го спреш, ако наистина е решил да го направи. Вероятно ти и без друго си се чувствала малко гузна спрямо нея и сега усещането за вина те залива тотално. А пък ние винаги сме поне мъничко гузни към много хора - защото не сме били с тях, когато са били сами, не сме направили нещо, което са искали от нас...причини безброй. Ако човек седне да мисли за греховете си в такъв контекст, масово ще се побъркаме. Просто това са нормални неща...Никой не може да бъде винаги и навсякъде, където се нуждаят от него...дори Бог не го прави, както виждаш...
Преди време се самоуби една моя бивша съученичка. Беше се забъркала в някакви секти, говореше се, че е развила шизофрения...Не сме били близки, не бяхме се виждали години...И въпреки това като научих, и аз си помислих нещо подобно..."дали не е имала нужда от мен, дали не ме гледаше малко особено последния път, когато се видяхме, а аз не забелязах...дали съм можела да й помогна...защо, по дяволите, го е направила...". Почувствах се ужасно виновна, въпреки че съзнавах колко нелепо е това...
Един съвет: ако наистина се чувстваш много зле, иди на гроба й и поговори с нея (или пък, ако имаш нейна снимка, може да го направиш и вкъщи). Кажи й всичко, което те мъчи, помоли я да ти прости. Занеси й цветя или нещо друго, което е обичала. Измисли си някакъв свой ритуал и го изпълни. Наплачи се, ако ти се плаче...Сигурна съм, че ще почувстваш облекчение...
...И съм убедена, че тя не те укорява за нищо...