|
"Никой не избира съдбата си. Не избира природата си, нито това, къде и кога да се роди.
Но човек винаги има избор: да бъде себе си. Или да се прави на някой друг.
Трети избор няма.
И ти, който и да си, от другата страна на монитора, ако някога си казвал:
„Какво прави НОРМАЛНИТЕ хора ОБРАТНИ? Хм, мода, братче, сбъркани…И за какво е цялата тая дандания с парадите и байраците? За какво равноправие се борят, като никой не ги пита с кого си лягат! Аз не ходя да разпитвам хората, кой какъв бил и какъв не бил, не бия по площадите обратни – те не ме вълнуват, не познавам такива…може би един – двама педе…тъй, де, гейове, но лесбийки – не! Не ме вълнуват и не желая и да ги знам!Защо трябва да ми парадират и да ми налагат ориентацията си тия хора?! И за какво се борят, аджеба? Внимание? Известност? Повече хора да са като тях? Ай сиктир, не ме занимавайте с глупости!...“, ще ти отвърна:
Бъди жив и здрав! Няма да те убеждавам или разубеждавам в каквото и да било.Та, коя съм аз, за да го правя?
Аз искам само да ти напомня коя съм.
Аз съм жената, която днес те обслужи на гишето. Спомняш ли си ме?
Аз съм лекарят, който вчера ти превърза ръката в болницата. Спомняш ли си ме?
Аз съм учителката на сина ти. Познаваш ли ме?
Аз съм съдията, който гледа делото ти миналия месец…сещаш ли се?
Аз съм сервитьорката, която тая сутрин ти донесе кафето – помниш ли ме?
Аз съм бременната жена, на която отстъпи място в трамвая, спомняш ли си?
Аз съм колегата ти на съседното бюро от 5 години ...
Аз съм дъщеря ти. Мислеше си, че ме познаваш, нали?..
Чудиш се как е възможно да „те заблудя“ ?..Е, да, на челото ми не пише с големи, червени букви „ЛЕСБИЙКА“. Не нося халка на палеца си, нито пиърсинг на носа и езика, не съм извезана с татуировки от глава до пети, не плюя по улицата и не се правя на мъж – ако това е, което очакваше да видиш!
Денем съм жената, която познаваш. В останалото време живея живот в полу-нелегалност.
И като мен са още хиляди!
Питаш се, как да ме разпознаеш? Лесно. Аз съм единствената около теб, която НЕ парадира с личния си живот и сексуалността си! Единствената, която не те занимава кога-каква пищна сватба ще вдига и какъв цвят ще са поканите и тортата. Онази, която „разсеяно“ си замълчава всеки път, когато за пореден път подмяташ пред нея, че „вече е неин ред да се омъжва!“. Онази, която не се оплаква, какъв нехранимайко е мъжът й… Онази, същата, която си мислиш, че е „сама“. „Старата мома“. И не изпускаш случай, да й го напомниш – искам да знаеш коя съм.
Аз съм ЖЕНА – както всяка друга. Не живея в тайни общества и секти, не мразя мъжете, не гледам стръвно всичко женско, нямам покъртителна история от детството.
Аз съм човек – като теб. И харесвам хора от собствения си пол. Жени.
Не просто за да спя с тях: за да споделя живота си с една от тях. Ежедневието, хляба, покрива, децата и любовта си. Предполагам разбираш тънката разлика!..
Живея, работя, плащам си данъците /за разлика от доста други/ и имам всички твои задължения. Но не и всички твои права!
Защото аз нямам правото да бъда съпруга – само любовница.
И нашето дете няма право да има двамата си родители.
То трябва да бъде „дете на самотна майка“ - образно казано. „Копеле“ – иначе казано.
И моят живот и семейство - те не са престъпни. Но не са и законни.
Личните ни и семейни взаимоотношения са приравнени на „отношения с предмет“ – които, също така, не са престъпни, но не са и законни.
Ясно, значи приятелката ми и аз сме именно това: ПРЕДМЕТИ – в очите на държавата, която издържаме и която смята именно ТОВА за нормално!
И всичко това е, защото просто моят партньор в живота и аз притежаваме с по 15 см. по – малко месо, отколкото нормата позволява. Отколкото ТВОИТЕ възприятия приемат за нормално и допустимо.
Но аз не те мразя заради това. Нито мисля, че съм по – добра от теб заради това. И не държа да си еднакъв с мен. Нито искам аз да съм еднаква с теб.
Искам просто да не забравяш, че аз също съм човек, а не предмет! И няма да спра, и няма да се откажа - нито от това, да бъда човекът, който съм, нито от това, да получа правото на равностойно човешко третиране – което НЯМАМ.
А сега си помисли, ако ти беше на моето място, нямаше ли да направиш същото?
М."
Източник:
Non bis in idemРедактирано от Markizata на 06.12.12 20:18.
|
Човекът-Предмет, когото не познаваш
