|
"Проницателността" идва с опита (в моя случай 55 години). Човек разбира какъв е резултатът от действията му, забелязва взаимовръзки, научава се какво да очаква в даден момент. Това не означава, че е станал по-умен - просто е натрупал опит. Затова е създадена отделна думичка - "мъдрост". Затова и не съществуват млади мъдреци. Е, разбира се, ако човек е глупав като млад, няма как да помъдрее като старец.
Лошото на моята мъдрост (а предполагам и на всяка друга) е, че когато се намесят чувства, цялата мъдрост отива по дяволите. Аз мога да ти дам добър съвет, позовавайки се на опита си, защото не изпитвам чувства към случващото се с теб, но когато нещата опрат до мен самия...
Има още нещо, което се променя с възрастта. На млади години всяка любовна или приятелска връзка изглежда съдбовна. Поне три пъти съм си мислил, че ще умра, когато ме е изоставяло момиче. Сега вече знам, че истинско значение имат само няколко от тези връзки и те най-често се ограничават до децата, съпруга(та), родителите, братята и сестрите. Всичко останало идва и си отива.
Все пак е добре човек да цени приятелствата си от младостта, защото те са най-трайни. Колкото повече години натрупваш, толкова по-малко и по-нетрайни приятелства създаваш. А когато минеш един праг, и тези, които ти изглеждат връстници, но всъщност са 20-30 години по-млади, не искат вече да те слушат, тогава ти остават само старите приятели. С тях може и да сте се поскарали навремето, може и да не се харесвате чак толкова, може и да ги поклюкарствате със съпруга(та) след среща, но те остават единствените, които са склонни да те изслушат, защото и ти си единственият, който е склонен да изслуша тях.
Приятно бъдеще!
|
Re: Относно неосъзнатите чувства и подтиснати влечения [re: Florence]
