Елен, ето съвета ми – сложи край! Просто затвори ковчега на отдавна починалата любов и престани да се взираш в грозните останки.

Още нещо - ТИ НЕ СИ ВИНОВНА. В нищо не си виновна. И ще добавя – тя също не е виновна. В любовта няма виновни. Любовта е чувство неподдаващо се на разума и следователно не може да има вина. Никой още не знае какво е любовта. Химия било, хормони – да сигурно, но това е повърхността, а къде е същността. Не знаем защо се влюбваме точно в определен човек от милионите други, защо се влюбваме и на 16, и на 86 (когато повечето хормони отдавна са си отишли), не знаем защо обичаме някого до смърт, а после се влюбваме в друг и пак до смърт. Защо любовта замъглява не само разума ни, но и най-дълбоките ни инстинкти – понякога заради нея пренебрегваме не само собствения си живот, но и този на децата си.

Никоя от вас не е виновна. Просто любовта ви е изгоряла. Обикновено този, който пръв усети липсата й е гузен, че не може вече да отвръща на любовта на другия, би искал да се освободи, но в зависимост от характера си, в повечето случай не смее да пререже въжето. Започва да се дразни от настоятелността на другия и собствената си неспособност да изчисти нещата веднъж за винаги, крие се, държи се зле, та дано другият сам се отдръпне и реши проблема вместо него. Другият пък точно защото среща отпор, става по настоятелен и съответно по-дразнещ, започва да търси начини да пробие блокадата, с което започва да изневерява на собствената си същност, което още повече дразни партньора, защото го е обичал именно заради тази същност, на която сега изневерява. Разлюбилият започва да наказва влюбеният за всяка проявена мекушавост или твърдост – така влюбеният става още по-объркан, защото не вижда къде греши когато и в двете крайности е посрещнат на нож. Колкото по-дълго продължава тази игра, толкова по-болезнена става и за двете страни, макар влюбеният да си мисли, че само той страда.

Изходът е само ЕДИН - КРАЙ! Тази връзка трябва да приключи, бързо и окончателно, без отлагане, без „ако”, без „все пак ми се обаждай”, без „може да се виждаме от време на време”.

Ти избери дали искаш да има прощални думи, обяснение някакво от твоя страна или просто ще престанеш да я търсиш. Ако има обяснения, те трябва да са спокойни, без обвинения, без сълзи. Понякога, в такива моменти чувството на вина у разлюбилия се засилва, той изпитва съжаление към бившата си любов и е склонен в такъв момент на раздяла да подава сламки, да строи паянтови мостове за бъдещето. Не се поддавай. Колкото по-ясно и категорично прекратите всякакви отношения, толкова по-добре за двете. Бъдещето ще покаже дали след време ще сте останали приятелки или ще предпочитате да не се срещате дори случайно. Безсмислено е да си обещавате каквото и да било – нещата могат да се случат едва когато напълно изтрезнеете, а това отнема страшно много време – години.

И не мисли, че си загубила нещо. Имала си любов. Любовта е два вида – такава, която изгаря, като вашата и такава, която се успокоява в обич и взаимна необходимост да сте заедно. Понякога човек минава през няколко бързо изгарящи като кибрит любови, докато стигне до онази мощната и същевременно спокойна, която оставя жарава за дълги години. Имаш много време да разбереш дали ще намериш такава любов.

А сега трябва да свършиш две противоположни неща:
1. Да престанеш да търпиш и да отрежеш последната нишка на отдавна протритото въже.
2. Да имаш търпение и да оставиш животът сам да ти подскаже следващата стъпка.

ТИ ще се справиш. Сигурен съм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите