Благодаря ти дядo, за окуражителните думи. Три години живях с надежди и очаквания, три години вярвах на "обещания" и се опитвах да изпълня нейните условия, и след три години - нищо не се случи. А се познаваме от 6 години общо...оттогава датира връзката ни. Щяхме да посрещнем заедно 2011 година, но тя предпочете да не бъдем заедно, щяхме да посрещнем 2012 година - пак същото, а през 2010 година цели 8 месеца не искаше да се виждаме, само защото не бях й отишла на гости за рождения ден - градът й се намира на 140 км. от София. Тогава имах постоянна работа, няколко дни преди РД се видяхме, тя искаше пак да се видим на точната дата, аз знаех че има голяма вероятност да не мога да уважа 30-я й рожден ден, затова предварително й дадох подаръка си, но си замълчах, защото не беше още сигурно дали ще мога да се освободя от работа за да прекося цялото разстояние от 140 км, тъй като вероятно щях да бъда на работа и бях на работа...после тя се промени...намери си нова работа и дълго време не споделяше с мен, че работи друго и въобще спря да споделя каквото споделя с всички нейни близки, приятели, познати и съседи...докато не реших сама да разбера...порових се в нета, открих къде работи, реших да я изненадам като й звънна в ***************-сегашната й работа. Представете си възмущението с което ме попита "защо ми звъниш тук?"...да беше ми казала че има нова работа, да беше споделила с мен за да не се стига до това неудобно за нея положение...вместо това - мълчание, несподеляне, грубо отношение и непрекъснато напомняне на негативните моменти свързани с мен от началото на отношенията ни до днес....това продължава всеки божи ден - непрекъснато ми се напомня какво съм съгрешила, непрекъснато ми се повтаря че някога правела много заради мен, но сега не виждала смисъл да прави каквото и да било защото съм била неблагодарна...наистина не мога повече така, писна ми постоянно да бъда сама на празници, през почивни дни и когато искам да отида да я видя, тя да ми дава прекалено кратки срокове за да отида и след няколко часа да се прибера в София и когато тя ми казва да изчакам да се освободи от даден ангажимент всъщност желае да ме държи встрани от нея....не е толкова заета всъщност...предпочита да бъде сама с кучето си и пред мен да се прави на самотна. За последно отидох да я видя преди месец - за един ден...тя направи така, че нито за миг да не останем сами, въпреки че исках да я целуна, да я погаля и да я докосна по сладките устни. Но тя...беше решила друго и през 5 -те часа заедно се мотахме навън като мухи без глави. През цялото време ми натякваше защо не съм реагирала когато съм видяла че външно се е променила...каза ми "Всички бяха изненадани и реагираха спонтанно, поздравиха ме, само ти - не" Честно казано не очаквах, че човек може да се промени толкова очевидно много физически и бях сащисана, тя изглеждаше много добре, не можех да повярвам как го е постигнала и не знаех какво да кажа...а вместо това тя не спря да ме упреква...моля Ви, споделете, според Вас, къде греша, какво не съм направила както трябва, защо съм единствената виновна за тригодишните мъчителни отношения и защо трябва непрекъснато да плащам за това, че в отношенията ни е имало и негативни моменти? Толкова много незабравими моменти преживяхме през тези 6 години, а тя помни само негативните неща и не спира да ми ги повтаря...от това ме боли още повече. Тя просто не спира с лошото и грубо отношение...не ме уважава нито ме цени...не спира да ми припомня собствените ми грешки от миналото, за които поне стократно се разкайвах и продължавам да се разкайвам и си прави каквото на нея й е кеф...никога през тези 6 години не съм й изневерявала, може да съм флиртувала, но не съм изневерявала нито физически, нито емоционално. Сега продължавам да си чакам тя да промени надменното отношение към мен и си страдам, самотата ме убива...до гуша ми дойде... да бъда разигравана,обичам я, но не мога повече да живея според нейните условия - тя вижда в мен само и единствено негативните неща, до такава степен е злопаметна, че не забелязва нищо положително, нито усилията, които правя за нея нито когато й пиша, казвам и показвам чувствата си...понякога ми идва да се махна от тая държава само и само да избягам от тази болезнена любов. Мислила съм дори да си потърся мъж за партньор, защото ако всички жени са като нея...не бих могла да преживея още едно подобно болезнено изпитание

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от fireballl на 17.04.12 06:01.