|
Ох! Днес се уморих. Не бях се уморявал повече от две години.
Благодаря за отделеното време, което ти е кът (при мен е в изобилие)!Оценявам го!
Малко неща са еднопластови или черно-бели. Затова намирам разговорите за полезни – аз ще мацна зелено, ти ще ме поправиш – „Не, жълто е!” и така мазка след мазка ще нарисуваме една близка до реалността картина. Стига да имаме добрата воля и търпението да го направим. Аз лично се уморявам, ядосвам се, натъжавам се, че съм останал неразбран и често захвърлям четката, но инатът в мен ме кара рано или късно отново да я взема и да започна с опитите отначало, макар и всеки път с все по-малко настървение и вяра в успеха.
За малцинствата си права. На едно място написах за циганите: „Едно мишле на двора е сладичко. Сто мишки в къщата са напаст.” Проблемът при тях е индийската им същност, която не поставя трудът достатъчно високо в ценностната им система. Имам една снимка на баба ми с трите й дъщери (бебето е майка ми) от 1930 година – същински циганки, надявам се ще се съгласиш.
Ето и снимка на майка ми двайсет години по-късно.
Същата е и разликата в социалното развитие на майчиното ми и моето поколение. Двама от братята на баба ми и синовете им са постигнали едно от най-високите нива в професионално и обществено положение (не тук, а навън). Циганите са тръгнали от там и… са си останали там. И далеч не защото са били потискани, напротив при соца имаха много официални привилегии (сега са неофициални). Помня проблемите на баща ми да ги накара да работят в леярската му бригада, в която по тогавашните закони за задължителна заетост и поради липса на образование, те преобладаваха. За тях съм загубил надежда, че някога ще се „интегрират” в каквото и да е общество.
При турците случаят е друг. Някои от тях от последните 620 години, 500 са живели в България. Те реално нямат друга родина. Да ги гоним в Турция е все едно мен да ме изгонят в Македония, откъдето около 1750 година се е преселил родът ми по бащина линия.
Малцинствените проблеми не са лесни за решаване. Естествено е желанието да говориш навсякъде на майчиния си език, да участваш в управлението не като „балансьор”, а като нормален гражданин, да спазваш религията и обичаите си, но от другата страна стоят други хора, които имат поне същото право, а и правото да получават гадене когато ходжата завие на умряло от минарето, особено през високоговорители. Трудно се намира решение. Балонът, че битовото благосъстояние ще тушира тези проблеми, се спука в Белгия, пък и на други места. Своята риза ти е винаги по-близо до гърба.
За индивидуализма на българите, не сме се разбрали точно. Не съм казвал, че е по-лесно да живееш сам на баира. Не за лесно са го правили, а от егоизъм, от нежеланието да делиш с другиго - и само корав хляб да ядеш, ама да знаеш, че само ти ще си го ядеш. Нещо такова. Нямам друго обяснение за това бягство от хората в такива масови размери. Не е овчарлъка, както казах, защото овцете не са пасли около къщите, а в балкана.
Не е лесно да си единак и в големия град, но отначало това е просто обективна даденост, а по-късно като че ли става избор – избираш си среда не сред преварилите те или последвали те съселяни, а сред други хора. Причини много. Не ми се изброяват. Подобни са те и при бягството ни един от друг в чужбина.
За въпросите на гей общността и тяхното поставяне нямам никаква информация доколкото не съм „в къщата”, а само надничам през оградата (и отнасям по някой камък от време на време). Не може да стане бързо, но както в практически всичко в последните 50 години, и тук динамиката се увеличава и забележимите промени са в обозримо бъдеще. А колкото до узряването на народа, той узря за двайсет години за толкова много неща (за някои от които май не биваше да узрява), че това едва ли ще му се опре. Ти казваш „нейсе”. Нормално е. Уморяваме се. Мен лично дребните победи извоювани с къртовски усилия ме изморяват и смачкват повече от големите загуби, защото след като ги постигна се чувствам унизен да хвърлям толкова труд за постигането на нещо толкова малко, но пък животът го е измислил. На мястото на уморените, скрити зад помъдряването, идват „глупави”, но пълни с енергия младоци, които за учудване на всички, понякога с първия удар събарят стената, която сме блъскали безуспешно с години.
|
Re: Русия - закон срещу хомосексуалността [re: sometimes_somewhere]
