|
Темата е от "We dont have money, honey, but we've got rain" до "We have money, honey, but we dont have dignity"
Причината е, че случайно тия дни пуснах търсене в Гугъл на бг превода на заглавието на We Ain't Got No Money, Honey, But We Got Rain на Буковски и видях много неща, особено преводи след като го пуснах тука, като дата, което ме радва, но...
бедността по принцип или липсата на пари, като че ли те лишава от достойнство, със сигурност, но като че ли още по-унизително е, когато липсата на достойнство е свързано с някакво имане на пари
например колегите ти, но и не само те, познати... те унижават публично или се самоунижават публично (и второто е доста унизително), или бивате публично унижавани вкупом, и започва едно такова усещане, че вероятно тези хора са започнали да имат пари въпреки своето дойстойнство, тоест потъпквайки го, забравяйки за него, или въобще нямайки го никога, и това не се е променило ни най-малко когато са започнали да имат, и когато отделните прояви на липса на дойстойнство се съберат в една обща много сериозна и цялостна липса на това - тотална пълна и цялостна липса на достойнство във всички аспекти на себе си и другите, прекалено аристократично ли е да искам това от другите или е приемливо да гледам как се самоунижават. Може би животинското доминира във всеки момент?
тези дни гледах едни чужденци в работа, дълги шлифери като фракове почти и си казах, че съм щастлива, че виждам от време на време и такива индивиди (разбира се не всички от чужбина са точно това), но всъщност сега разбирам, че това което ме е зарадвало тогава е, че някой наоколо е носител на това нещо, което тук го няма , няма и да го има в една или друга форма (костюмът сам по себе си не е чак толкова важен и може да не означи това), а именно достойнство
Какво да кажа освен, унизително е,
пиша го за онези, които са прочели поемата We dont have money, honey, but we've got rain за нещо като Part 2
съжалявам, че нямаше как продължението да е по-добро
Редактирано от Vanilllaa на 04.12.11 20:00.
|
Dignity
