|
Често се получава хората с еднакви проблеми да се събират в общност. Създават се групи според социалното положение – бедни и богати, според здравословното състояние – общност на лица с увреждания, на наркозависими и анонимни алкохолици, на самотните старци, на специалисти в конкретна област..ЛГТБ обшност. Групите възникват съзнателно или не, в реалността и виртуалното пространство.
Донякъде създаването на групата е може би полезно. Човек се вкопчва в илюзията, че се намира сред „свои”, пред които може да излива мъките и душевните си терзания. Успокоява се, че не е сам. Че винаги ще се намери някой, който да те гушне, увери, че те разбира, забърше страдалческите сополи и вдъхне надежда, че нещата ще се оправят. А слънцето все ще изгрее и на нашата улица
Мисля си, че групата е нашият малък шарен затвор. Нещо ни дава, но много повече взима.Многобройните ЛГТБ (братя и сестрици) сякаш се пристрастяват към болката и постоянно я предъвкват, отново и отново. Затворени за радостта и разнообразието на вънщния „нормален” свят. Настъпва момент когато общуването само в групата още повече потиска. Групата вече изобщо не дава, а само смуче енергия. Засилва се усещането за обреченост и се поставя под въпрос смисълът на живота изобщо.
Бихте ли споделили, какво мислите? Защо ни е да се затваряме само в един кръг, в който да се въртим до безкрай..и до безумие?
Ребята, давайте жить дружно!
|
Обособяване на група от хора със сходна съдба
(ентусиаст)
