Най-добрата ми приятелка страда,защото ме обича и иска да съм щастлива,само че аз отричам нейния модел за щастие,нейния стереотип.Предполагам,че и с повечето родители е същото.А в малкия град независимо колко стойностен човек си,ако си с нещо РАЗЛИЧЕН,тежко ти,но най-вече тежко на родата ти.Защото ти можеш да заминеш,но те остават с "позора" си,колкото и да те обичат и подкрепят ги боли.Как се преглъща това?
Имам приятелка,която е учителка в детска ясла.Мислиш ли,че в страна като Бг на нея й е до разкриване и афиширане?Или ти и за това би намерила решение?Какво толкова ще й коства да се разкрие,моля ви,ако е стойностен и качествен човек/а тя е/.Проблема е не в това до колко ти си разкрепостена и прогресивно настроена,разбираш ли?На теория и на думи всичко е кристално ясно. Не сме толерантни тук,дори ние помежду си не сме,какво остава за масата...
За теб всичко изглежда сякаш лековато и забавно в някаква степен,може би защото си между два свята,като че ли имаш избор,като че ли нищо не е окончателно.И то е такова.След време нещата ще ти се изяснят,когато приятната тръпка от новото и позадоволеното любопитство отстъпят на по-дълбоките чувства и осъзнаване,или когато се наложи да отстояваш чувствата и избора си,дечко.