|
Госпожици прекрасни!
От известно време ми се иска да пусна някоя тема и все с искането си оставам.....Защото както ми е зле, трудно събирам сили дори за чат-писания.. оплетена в бодлите на несподелената любов със съпътстващата я склонност към депресивни състояния. Но не съм тръгнала да хленча, напротив. Единствено пояснявам защо някакси не ми хрумва да отворя тема за свалки и забивки на екс, връзки- еднодневки, тенденции при еротичното дамско бельо 2010, силиконови топчета, устни, цици, мултискоростни вибратори и....ще пропусна
Скачам в тема, от която може би ще се прозявате с риск да си изкълчите някоя челюст, а защо не и двете, но нищо. Нека за разнообразие разгледаме въпрос, незасягащ пряко нагона за запълване на разни дупки. Да поговорим за езика, в качеството му на основна черта на нечия душевност. Съгласни? Как боравите с него? С българския език така наречен, книжовния. Помислете само. Простащина и селяния се леят отвсякъде. Вследствие на тенденцията за сляпо подражание приспаният мозък буквално се задръства с англицизми, клишета, купища псувни и вулгаризми.. Нормално ли ви се струва? Естествен ход на еволюцията?
Мелез съм, не чиста българка. С претенции за сносен говор и сравнително добра езикова култура. Така че не съм алергична към „ЕнтЕлЕгентните” и добре възпитани люде наоколо, нито се комплексирам от тях. Приемам с удоволствие предизвикателството от общуване на по-горно ниво;)
А вие? Смятате ли, че елементарният и неграмотен изказ е мноооо готин, удобен и свежарски няк’ъв? Защото, примерно, драстично намалява рискът от любовни изгаряния и травми. Комуникацията става проста като гъбена чорба, а на помощ (в свалките) пристигат пърхането с мигли , миксът от високоградусови питиета, морното дишане и/ли солените намеци, намеци:
„Само да тъ гепна,
п-----а щ’и цепна..”
Моля, кажете.
Ребята, давайте жить дружно!
|
Родна реч омайна сладка
