|
На днешния светъл ден ще си позволя да драсна няколко реда специално по повод случващото се...Преди не бих си позволила такива волности, но откак разбрах, че на нашата Божествена (да се свети името Й) й се дощяло да се посваля с мен, и вече се чувствам като малко повече от човек...като Леда (преди да я навести лебеда)...или като Даная...в очакване на благодатния дъжд...
Така, стига съм се гаврила и сега сериозно.
1. Много се радвам, че в клуба се появи живот след дълъг сън на летаргия. Животът не е само цветя и рози, има и конфликти, и спорове - за да бъде интересно (поне по форумите).
2. Конфликтите и споровете не трябва да се драматизират повече, отколкото заслужават. И никой не трябва да възприема нищо лично, защото виртуалното затова е виртуално - защото не е лично.
3. За мъжете и присъствието им в подобни форуми - не виждам нищо толкова ужасяващо в него - когато се спазва добрия тон и разговорите не са на ниво първични и вторични полови белези (всички си ги имаме, всички си ги познаваме, разнообразието не е чак толкова голямо, колкото и да не щем да си го признаем...а и етапа с показването и обсъждането им трябва да сме го минали в един друг стадий на развитието си).
4. За Питко, конкретно - ще се въздържа от квалификации. Факт е, че той беше единствен активен участник в този клуб до този момент и с нито едно свое изказване не наруши правилата. Той провокира и участва в дискусии - както и с каквото умее. Че други седят в сянка - не е негова вина. Ако им е тъпо на купона, да стават и да се включват в танците, а не само да седят и да мърморят в ъгъла, сгушени до чашата и мислейки си, кои приръстващи да разкарат, за да им стане по - малко тъпо.
5. За модератора - надали е имало друг модератор, не само в този клуб, а и в дира въобще, който да е показал по - адекватни реакции. За да се оцени този факт, обаче, трябва да не се забравя, че модераторът не е възпитател в детската градина, звероукротител в цирка, председател в пленарна зала на парламента (което са синоними), съдия, следовател или властен родител, който денонощно бди над щерките си.
6. За Елия...какво да кажа...не знам и не ме интересува, защо прави това, което прави, но го прави с такава убеденост, че не може да не се забележи!
В крайна сметка, клубовете са място за дискусии и разговори. Енергията и емоциите е по - добре да се оползотворяват за по - смислени неща...
Зарадвайте света - усмихнете се!
Non bis in idem
|
Обръщение
