| 
        
 
 
				
			Въпросът  остава горещ  и отворен,  а мненията  си противоречат. 
 Все пак бих отговорила категорично ДА, има го.  С цената на значителни усилия, компромиси и...често рани, във всеки случай  за едната страна. Приятелство със срок на годност .
 
 За себе си отдавна прецених, че се нуждая  от комуникация и с двата пола. Клишираната истина гласи, че всяка жена е много или малко мъж, има го и обратния вариант, доколкото женското и мъжкото начало са неделима част от личността. Различна е само степента на пропорциите. Така че кой  ще надделее  е въпрос на осъзнатост и себеприемане.
 
 Смятам за необходимост да “подхранвам” и мъжката си страна, оттук и нуждата от приятелства с мъже. “Зареждат ме” с твърдост и здрава логика, която често се губи в хаотичното женско мислене. Всяка страна внася в отношенията особеностите на своя пол , като взаимно се доопознават. Провеждат се свободни разговори, споделят се мнения, има я поддръжката в трудни моменти, също и краткото бягство от често напоената със задни мисли и задушна “женска атмосфера”
 
 (Ако мислите, че всичко  това ме прави по-малко лесбийка , мислете. И нека  бурното освиркване започне...сега! Хич не ме жалете ).
 Hищо лично към никого.
 
 Открай време се приема за даденост, че преди всичко биологичните различия между половете определят и оправдават социалните им роли, деформират реакциите и  поведението. При определени обстоятелства жените действат по типично женски начини, а мъжете – по мъжки. Колкото и незначителни да изглеждат на пръв поглед, разликите са важни. Когато мъж и жена наричат отношенията си “приятелство”, често приятел е само единият, другият влиза в роля поради липса на изход . С думи прости – влюбен е. Любов, любов... кашата е пълна.  Търпи приятелството по неволя и трупа напрежение.
 
 Дружески  чувства  се завързват предимно в женското съзнание... като предполагат отсъствието на друго влечение. С мило отношение жената подвежда. Това често се възприема като флирт,  макар Тя да е (безкрайно) далеч от представата за съдържанието на слиповете Му.
 
 За хетеросексуалния  мъж „приятелката” днес е любовница утре, по дефолт. Намира го за съвсем естествено. Разбира се, може и да си говори с нея за благородни и възвишени неща, да служи за дискретен душеприказчик, но! приятелка му е дотолкова,  доколкото сочната пържола служи на кучето за играчка. Друг път. Дори да не е много сочна.  Пред силния зов на хормона “приятелството” няма шанс, руши се. Дразни и не малко. Така че... жената къса контакта.
 
 (*Пък има жени и жени. Значителна част от съвременните освободени и любвеобилни  дами с готовност разпиляват нежните  си  чувства за всичко и всички, а на въпроса “В колко отварят?” забравят да се изчервят. По правило се харчат като евтин топъл хляб и високият морал не е сред най-силните им добродетели…)
 
 А ето много удобен и напълно реален случай на междуполово приятелство. Нашият
 
 Не е ли фантастично? Няма „преди, няма и „след”! Никакви условности и конфузни ситуации. Приятелите гей и лесбийка могат  прекрасно да се допълват и най-важното, отношенията да са искрени и  чисти, като между брат и сестра. Без консумация и мерак за такава. Нали?
 
 Или?
 
 Ребята, давайте жить дружно!
 
 
 |