А, това, че приемаме всяко изчанчено извращение на човешките отношения за нормално...или просто казваме "абе....дре'е ми", не е ли сигнал, че вече нещо много не е в ред?Сарказмът и безразличието са начин да реагираме на нещата, които не можем да променим...но те не са отговор.
Защото отговорът на въпроса "Нормално ли е това" - поне моят отговор е, НЕ, не е нормално човек да се лъже и използва в едни отношения. Не е нормално човек да минава през живота на други хора като танк, без въобще да се замисля какво причинява с нечестността си, воден единствено от егоизма си, криейки се зад нищо не означаващи думи като "обичам" "чувства" и "емоции".
И на всичко това да се махне с лека ръка отстрани и да се каже "ми, като ги устройва - да се оправят! Кат' не ги устройва - пак да се оправят, бе!"
Либерализмът е прекрасно нещо - но той предполага едно по - високо равнище на разум, зрялост и ценности.
Иначе е тотална безотговорност.
Безнаказана безотговорност. А това е тъжно. И не може да ми е все едно, защото днес ще се постъпва така с едни, утре с други и така - докато стигне до сакралния ни собствен гъз. И тогава вече ще стане много НЕ - ок.
В крайна сметка, някъде трябва да минава някаква граница... между добро и зло. Между допустимо и не. Някаква граница на приемливост трябва да има. И за това на някого трябва да му пука още преди да му се е подпалила собствената черга. Иначе...
инак става това, което става! Човек може да умира на улицата, хората буквално ще минават през него, ще го прескочат и ще си бързат за накъдето....или ще спрат да погледат малко сеир ако си нямат друга работа.
Без да се замислят и за миг, колко лесно е, да си разменят местата с онзи, на чиито "сеир" са свидетели в момента!

И затова ще си позволя да вляза малко в сериозния тон и без майтап да кажа,
момиче,
това, което правиш, ако не е измислена провокация, е ГРОЗНО. И Долно. Ако си дошла тук да търсиш присъда за поведението си - такава и ще намериш - но не от тук. От живота. Каквото повикало - такова се обадило, нали знаеш?
Ако вкъщи не са те научили на честност и коректност, в клубовете няма да се навакса този пропуск. Но и няма как да очакваш да я срещнеш някога.
А, когато нараняваш хората, съзнателно, когато си правиш гаргара с чувствата им, това не винаги минава безнаказано и леко, както си мислиш...И на тях не винаги им е толкова все едно, колкото на теб.
Живей както си искаш, но дай и на хората право да правят същото! Лъжейки човека до себе си, криейки паралелните си връзки, ти му отнемаш възможността - за известно време. Но на лъжата краката са къси, а разкриването й не е приятно изживяване....
И въобще не развивай теории за обичане, щото няма какво да продаваш на краставичар краставици! Не може да обичаш някого, когото не уважаваш. Не може да уважаваш някого, когото лъжеш и на когото изневеряваш.

Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.