|
Нямам деца, нито държа на всяка цена да си народя/осиновя след време.
Което обаче съвсем не значи, че ми е все тая какво се случва с малките в България. И предпочетох да споделя с вас възмущението и притесненията на Карбовски, отколкото да глупам дрънкости за разни плюнки, тоест кучки, за разбити и залепени сърца, за фалоимитатори или общуване според цвета на аурата, примерно...
Мисля, че темата за насилието срещу деца е съвсем актуална и будеща тревога, наред с много други. Поне би трябвало.
"Де е България? Имаше едно време такава детска песен. Днес няма.
Хиляди и хиляди деца днес задават същия въпрос като от песента - къде е България? Има ли държава за тегобите, жестокостта и лошотията, покрай която растат малчуганите наоколо.
Няма държава. Нямаше досега и е време да си я поискаме. Всеки ден умират деца. Всеки ден се случват инциденти с невръстни българчета. Всеки ден вестниците на малки колонки пишат за пореден детски труп. Всеки ден сираци са подложени на унижение и жестокост от околния свят. България е раят на педофилите. Ако немската полиция не хване немеца в Самоков - той ще продължи да къпе български деца и да дава на родителите им спестовни книжки. Всеки ден има по една несправедливост за малките хора у нас. За децата всяка несправедливост и жестокост е смърт.
Производителите на детски ковчези у нас са на далавера. Спекулантите с детски съдби - армия от чиновници, от които зависи съдбата на повече от 20 000 деца в неравностойно положение, крадат държавни пари и се усмихват мило. Мъртвите души по домовете за сираци гълтат милиони от държавния бюджет.
На това трябва да се сложи край. Всички плачат на Бойко Борисов. Това няма да помогне. Някой обаче трябва да накара тази държава да раздаде справедливост, докато раздава правосъдие. И това ще си проличи в деня, когато за престъпления срещу деца се издаде по-голяма присъда от написаната днес в Наказателния кодекс. Искаме по-високи присъди при престъпления срещу деца. Искаме сериозни наказания при немарливост, довели до инциденти с деца.
Къде е България? България е страна, в която за педофилия сериозно и ефективно е осъден един-единствен човек - лудият Ангел от Берковица през 2007-а. Той си призна, че е давал на децата по два лева за секс, и пострада. Всички други присъди, свързани с престъпления срещу деца, (ако ги има) са условни, пробационни или делата се точат без край. Манипулират се свидетели. В същото време родители продават деца в Самоков. Това е гадост, в която живеем и която създава бъдещето ни.
В същото време в една Полша увеличиха наказанията за педофилия от 12 на 15 години и решиха единодушно да кастрират педофилите химически. У нас съдът е милостив с вечния селски потребител на сирашка любов. У нас съдът и институциите са враждебни към децата. У нас на доказани педофили им дават по три години условно. У нас, ако детето ви умре на "зелено училище", се оказва, че не можеш да съдиш училището - то е частно и не е регламентирано. У нас продажбата на деца е бизнес, а родителите от този бизнес ги съдят за безстопанственост.
Винаги когато става дума за деца, държавата е идиот, на който няма кой да издърпа ушите. У нас имаме следната ситуация винаги: мъртво дете и невинни възрастни. Знаете ли къде живеят децата ви!? Те живеят в държава, която ги мрази. Не ги ще - дали имат родители, дали родителите имат пари, дали е едно дете или няколко - всичко, което е свързано с децата, е направено да е трудно и безнадеждно. Дали вчера умря дете в село Варненци?!
На някой трябва да започне да му пука за това. Вестник "Стандарт" започва кампания "Милост за децата".
...
Лека нощ
|
Призив на Марто Карбовски
