|
Тема |
Tears or laughter [re: Джacтa Пpacтa] |
|
Автор |
Hoщнo Hokтюpнo () |
|
Публикувано | 17.09.09 02:07 |
|
|
Горе има други примери за смях например, в ха-ха-ха полката, но сега точно ми идва това сравнение:
1. Меланхолия, тъга (любов), красота и валс
Следващото е един от химните на съветското и комунистическо изкуство, не може да се отрече, че в него има известен (френски) чар, това е Шостакович
преексплоатирана музикална тема в българската и руска филмова музика (и не само) - ами да, лесно ще се сетите! :)
цялата Джаз сюита:
Сюитата е писана (Сюита за джаз оркестър) през 1938, успехът в нея (щото очевидно е грандиозен) е едновременно романтичното звучене, на моменти дръзко, друг път меланхолично, доста химново, в най-комунистически смисъл с множество руски народни елементи, и комсомолски устрем, но в нея има и доста от типичната руска класическа музика (особено 1/8), има и малко (почти неусетимо от музиката в Америка между двете войни, 4/8), нещо, което после става типичната руско-анимационна музика (5/8), известната 6/8 - парижска носталгия, 7/8 - малко Стравински, 8/8 - възход (неизбежен).
2. Смях
Това е Джон Кейдж, честно за пръв път го виждам как изглежда, he's handsome, той обаче прави минималистична музика, която е съвсем сериозна, но изглежда всички се смеят, харесва ми това, което казва по-добре смях, отколкото сълзи
Е, надявам се да ви хареса това, ето и още малко снимки и музика:
Шостакович
И още - при Шостакович в един момент музикалният формализъм е много силен, което му навлича гнева на Правда (руския централен вестник)
Особено 4 симфония:
Кейдж
they both are so great не знам кой да си предпочета :)))
|
| |
|
|
|