|
Да кажем, че е редно понякога да си правим равносметки. На всичките ни избори – ама не на онези в стил сега какво да пия – мохито или айриш, а на другите, от които пряко или косвено някак се решава изборът на напитка. Знам, че звучи отвлечено, но е така.
Да кажем, че понякога е по-скоро наложително, отколкото редно да се скриеш от света и да извикаш всички тези неща, за които имаш някакви вътрешни задръжки. И всички онези неща, чието споделяне е интимност по-голяма и от секса.
Да кажем, че понякога се объркваме в собствените си противоречия и е важно да успеем да се прегърнем сами, дори за минутка. И всичко това само и единствено заради нас самите.
Да кажем, че е редно понякога да си признаваме.
Нека си признаем как яростно се ядосваме на хората около нас, затова че имат претенции към същностни неща. И как всъщност зад тази ярост има адска молба – да ни опитомят. Да кажем, че псуваме, викаме, пием, чукаме, говорим, работим уж по наш си начин. Който пазим зорко. А всъщност зад всичко това идва момента, в който по собствено желание добиваме други очертания, за да се напаснем по нечии ръбове. После сме гневни и ядосани, обидени и дистанцирани, защото някой е „дръзнал” да ни промени. Е, кур – променяме се ние.
В лепкавите, преддъждовни съботи когато миглите ни без да щем се заклещват в миналото от взиране в него. Взиране с идеята да търсим обяснения и предпоставки се появява големият въпрос за онези наши различия с важните ни хора, в които всички се оказват прави.
Да кажем, че понякога е добре да се връщаме назад във времето. Макар че, то е най-лошото място, в което можеш да се изгубиш. На всички останало някак си му се хваща цаката. И в такива моменти си даваш сметка, че отговорът дори не е 42. Защото за повечето от нас смисълът е просто едно протакане на решенията. Голямото отлагане. Може да е генетична болест, знам ли... И в крайна сметка както казва Хенри Милър единственото, което не получаваме достатъчно е любов и единственото, което не даваме достатъчно е любов. Може би в протакането?
Правите ли равносметки с екскурзии назад?
|
Съботни завръщания
