Да, определено на моменти мисля, че миналото не е минало, въпреки че не веднъж ми е показала, че е точно обратно… минало е… изживяно е.. и няма намерение да се връща към него. Като се замисля.. едва ли остана начин по който да не ми го е показвала.
Като изключим този „ПРОБЛЕМ”.. всичко друго е добре, но сетя ли се случилото се… Искам да съм с нея… по какъв ли начин не опитах да го преодолея… нищо не помага, забравям го за няколко седмици, а след това отново започвам старата песен на нов глас. Мисля си, че тя няма да понесе това ровене в миналото още дълго. Тъжно ми е… че и нея карам да се връща към него… а от факта, че на няколко пъти съм я разплаквала с това.. не мога да се понасям. Вече не мога и да говоря нормално с нея по темата, каже ли нещо, което не ми харесва и.. всичко в мен „кипва”. Но май ще трябва да се опитам….
Благодаря ти, че отговори… хубаво е да чуеш съвет от трета безпристрастна страна, а и още по-хубаво от някой, който го е преживял. Хубав ден ти желая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите