И да се бунтуваш, и да се съпротивляваш, и да не се вслушваш в техните приказки - все тая...
Не можеш да ги промениш. Точка.
Всъщност те не те тормозят и ти не им позволяваш да те тормозят.
Друго е, което се случва - ти тормозиш самата себе си с излишни драми.
Просто не обръщай внимание на хорицата. Усмихвай им се мило и си прави каквото ти е кеф на тебе.
Не знам на колко години си, но ако си примерно на 18-20 те съветвам колкото се може по-бързо да "вземеш живота в свои ръце". Постарай се да си максимално независима от роднините и родителите - финансово най-вече, доколкото е възможно. Постепенно ще се отделиш и емоционално от тях, ще се отграничиш, ще се плъзнеш по твоята си линия - най-подходящата за тебе.

А ако в момента отделянето ти от кръвните събратя и посестрими е невъзможно, то с убедителен и сериозен тон им казвай: "Не съм срещнала още подходящия мъж" всеки път, когато те притиснат с обичайните нападки на тема цъфтене, опрашване и тем подобни от графата "размножителни".

И не забравяй най-доброто лекарство за дълъг и щастлив живот - по три лъжици "майната му" всеки ден!
Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите