|
Повече за книгата
Пускам това не защото знам много за книгата (чакам си копието с автограф на преводачката), а защото ми хареса тази част от интервюто с автора, Джована Пайета разговаря с Мануел Пуиг:
Доколко темата "хомосексуалност" е намерила верен израз във филма?
Смятам, че се е получила добра метафора на мнението ми за хомосексуалността. За мен такова нещо не съществува, хомосексуалността е проекция на един реакционен начин на мислене. Съвсем не отричам, че има хора, които се намират в хомосексуално взаимодействие. Това, което твърдя, е че трябва най-сетне да проумеем, че сексът е лишен както от свръхсмисъл, така и от нравствена тежест. Сексът е като яденето, пиенето и съня – част от вегетативния ни живот, – затова намирам за грешно идентичността да се извежда от сексуалността. Идеята да се приписва нравствена стойност на секса е престъпление, сторено още преди векове. Някога някой патриарх е измислил това безумие, за да може чрез него да контролира жените.
Значи не вярвате нито в гей-идентичността, нито в гей-културата?
Много се възхищавам на движенията за гей-освобождение, но вярвам в интеграцията и мисля, че трябва да си поставим за цел нещо далеч по-радикално: да отречем пола като личностен определител. Имал съм ред сериозни конфликти с гей-културата, но вярвам, че те са необходимост, тъй като се намираме в преходен период. От друга страна най-голямото ми разочарование са малцинствата – те се обособяват като такива и се образуват гета. На мен гетото не ми понася.
Когато филмът беше представен в Кан, предизвика яростни полемики сред някои южноамерикански критици, подразнени от онова, което нарекоха "образ без светлосенки на младия революционер". И действително, във филма Молина бива убит от другарите на Валентин и това изглежда истинска жестокост, доказателство за липса на човечност. В романа Молина също умира от куршумите на революционерите, но всъщност той самият го пожелава, преди полицията да е разкрила уговорката му за среща с тях – той знае, че ако го арестуват, няма да издържи и да не проговори, така че предпочита да загине. Да остане чист в очите на любимия си в един много романтичен и женствен смисъл. Такава е ролята, която сам си е избрал в живота. Цялата ми книга е размисъл върху ролите. И двамата герои са жертви, пленници на ролите си. Любопитното е, че в определен момент успяват да избягат от персонажите, които са си наложили. Но те така и не преодоляват всичките си ограничения и Молина охотно се превръща в романтична героиня, избрала красивата смърт, саможертвата в името на любимия човек.
Бойкот на КК "Труд"
|
Целувката на жената паяк
