|
Утре е рожденният ми ден.
Обичам да се облека красиво, да сложа бижута, да има червено вино, свещи и много цветя.
На рожденния ми ден ти обичаш да ти наливам вино. За мен и с мен пиеш, иначе твърдиш, че не ти е вкусно. После се смееш и ме караш да си търся подаръка.
Виното е отворено, налято в купа. Горят свещи, цяла нощ горят. И цветя, толкова много цветя - а сме януари.
Докосвам те - бавно, деликатно, уплашено. Познавам тялото ти до всяка става, мускул, клетка. Сега го уча отново. Откъснато от мен, от нас, студена непозната материя. Нима си ти…това си ти, и това…Не бързам ; прецизно, с почни извратено търпение, обхождам всяка извивка, всеки контур - високата стена на челото, правата линия на носа, брадичката, беззащитната извивка на раменете, дълбоката ямичка между ключиците.
Студено, толкова е студено. Навън са януарските ледове. До мен ти - неподатлива, мълчалива материя. Вкаменяваш се под ръцете ми с всяка секунда. Восъчно-прозрачните длани. Дългите крака, раменете, извивката на кръста. Преди обичаше да ме къпеш - както се къпе дете, жена, любовница. За всичките тези години сега те къпя аз. Както се къпе любов.
Смъртта ти полепва по пръстите ми. Плача. Плача пред огромната бездна от отсъствие, в която се превърна. Плача тази нощ. Утре, на рожденния си ден, няма да плача. Никой не плаче на рожденния си ден, не е редно.
Толкова те обичам, и толкова мълчах думите. Винаги, завинаги - тежестта им е като заклинание. Свещите искрят в златисто, гаснат една по една, виното в купата потъмнява....Плъзгам длани по тялото ти - плъзгам ги да го запомня. Помня топлината ти, яростта ти, мекотата на прегръдката, накъсаното ти дишане, каменното очертание на скулите ти, когато се сърдиш, небрежно отпуснатото в сънищата тяло. Ще запомня и това - начупения контур, отчуждените ръце, ледения къс, в който се превръщаш, безжизнените отблясъци на свещите по слепоочията ти.
Силуети, прегръдки, сълзи, цветя. Не различавам ничие лице. Думи на утеха, която не съществува. Червени карамфили - ти ги обичаш. Море от червени карамфили, в което се давя, пропадам, губя сърцето си.
Отдръпват ме от това, в което лежиш. Късат пръстите ми един по един - като листчета на маргаритка…"Обича ме, не ме обича, обича ме…" Вземат те.
Не мога да пристъпя, нямам дъх да извикам.
Залитам по замръзналата земя - буците са снежни, настръхнали, не ме пускат да дойда. Прегръщам тъмното дърво, цветята, разливам виното по бялата завивка, в която те скриха. Прегръщам теб - и целият ни живот. Цял един живот, любов моя.
Чувам - земята пада от високо и издава особен звук. Глух, ритмичен, после има пауза, и после се забързва плавно, като напев:
Честит рожден ден !
Чес-тит рож-ден ден….
Честит…..
|
Честит рожден ден
