Вечен ангел на щастливите нощи,кой ще разкаже твоето мълчание?О,целувка!Мистериозно питие,което оросява устните като чаши,събуждащи жажда!Пиянство на чувствата,о сладострастие!Ти си безсмъртно като Бога!Възвишен полет на сътворението,всемирно причастие на съществата,три пъти свято сладострастие,какво са казали за тебе тези,които са те хвалили?Те са те нарекли преходно,о създателю!Но те са казали,че твоето кратко съществуване осветява техния безсмъртен живот.Знак,по-кратък само от диханието на смъртноболния!Истински знак на грубата чувственост,който се плаши да живее един час,но който взема светлините на вечната лампа за искра,която излиза от някоя черупка!Любов,о принцип на света!Скъпоченен пламък за който цялата природа като неспокойна весталка бди безспирно в храма на Бога!Огнище на всичко,чрез което всичко съществува!Духовете на разрушението биха измрели самите като духат върху теб!Не се учудвам,че богохулстват с твоето име;защото не знаят коя си ти,тези,които мислят,че са те видели,когато са си отворили очите;и когато ти намираш своите истински апостоли,обединени на земята в целувка,ти заповядваш на техните клепачи да се затворят като крила,за да не се вижда щастието.
Но,вие наслаждения,чезнещи усмивки,първи ласки,боязлива интимност,първи смущения на влюбената,кой може да ви види,вие които сте в нас!По-малко ли сте божествени от всичко друго,хубави херувими,които плавате в алкова и които водите на този свят човека,събуден от божествения сън?Ах!Драги деца на сладострастието,колко вашата майка ви обича!Вие,любопитни разговори сте,които повдигате първите мистерии,треперещи и целомъдрени още докосвания,ненаситни погледи,които започвате да чертаете в сърцето като боязлива волност,низличимия образ на милата красота!О,царство!О,победа!Вие сте,които правите любовниците.И ти,истинска диадема,ти,ведрина на щастието!Първи поглед,хвърлен на живота,първо връщане на щастливците при толкова безучастни предмети,които те виждат само през очите на своята радост,първи крачки,направени в природата,настрани от многообичната,кой ще ви нарисува?Каква човешка дума ще изрази някога и най-слабата ласка?
Този,който през някоя свежа утрин,по силата на своята младост,е излизал някой ден с бавни стъпки,когато една обожавана ръка затваря след него тайната врата;който е отивал без да знае къде,гледащ горите и поляните;който е преминал цял площад без да чуе да му говори някой;който е сядал в някое самотно място,смеещ се и плачещ безумно;който е слагал ръцете си върху лицето,за да диша останалия парфюм по тях;който е забравял изведнъж това,което е вършил на земята дотогава;който е говорил на дървесата край пътя и на птичките,които вижда да минават;който,най-после,сред хората се е показвал безумен играч,който след това е падал на колене и който е благодарил за това на Бога-той ще умре без да жали:той е притежавал жената,която обича.