|
|
| Тема |
 Полудявам |
|
| Автор | Д. (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 14.12.03 21:31 |
|
|
|
Обичам я. Тя мен не.
Но сега е сама. Всъщност от доста време. И ми позволява понякога да сме заедно. Убива времето и самотата. По едно време започнахме да се виждаме повече, дори си помислих, че си е променила отношението, но не. Тежа и. Казва, че я уморявам, че и замемам свободната време, че е вързана с мен.
От своя страна се опитвам да не и досаждам много, да не и се обаждам, да не я оттегчавам...
Каза ми че иска да спрем, сърцето ми застина. Просто ще се пръсне. Помолих я да почака малко. Съгласи се. Сега се вижда с мен, колкото да отбие номера. Побърквам се. Предизвиква ме сексуално, а после ме отрязва и ме разкарва.
Знам че сама съм си виновна. Че не трябва да позволявам такова нещо, но тя ми е под кожата. Побърквам се. Ревнувам я до мозъка на костите си. Следя я. Не знам как ще живея без нея. Полудявам.
Знам че има и други. Знам че всичко минава. Знам че трябва да спра. Но не, аз съм тъпа, упорита и влюбена. Не ми стиска да кажа не. Страх ме е защото тя ще каже просто "ОК". Всъщност вече се моля да ме изтрае още малко. Аз съм низко, нещастно същество. Това е.
| |
| |
| 
|
|
