|
|
| Тема |
 СЪС и БЕЗ |
|
| Автор |
kukundelka (присмехулник) |
|
| Публикувано | 07.10.03 19:57 |
|
|
|
Понякога си мислим, че не можем да живеем без нея...
Това съсипва живота ни и не можем да мислим за нищо друго.
Чувстваме се обсебени от човека и сме като хванати в собствения си капан.
Без нея няма нищо. Ние просто не съществуваме. Това НЕ Е любов.
Това по-скоро е смърт. Губим се, някъде в другия и вече ни няма...вече не знаем кои сме, какво правим, трябва ли да го правим, как живеем...
Понякога си мислим, че не можем да живеем без нея...
И аз така си мислех,
докато не осъзнах, че МОГА БЕЗ
всичко...
Човек трябва да може СЪС и да може БЕЗ...
Животът е непрекъсната промяна.
Дошла съм сама на този свят, ще си отида сама...
Значи: за да живея съм достатъчна сама на себе си.
Никой друг не ми е необходим за да живея!
Намериш ли веднъж себе си, вече не можеш да загубиш нищо...
Защото нищо не е по-важно от това – да се намериш!
Животът явно ни учи, макар и да е болезнено...
Преди обвинявах, сега съм благодарна за болката, колкото и мазохистично да прозвучи...
Без тази болка, днес нямаше да съм това, което съм.
Някой беше казал, че мъдростта носи тъга.
Аз ще кажа още нещо :
Тъгата носи мъдрост.
Ще те купя със сезонно намаление....red]
| |
| |
| 
|
|
