|
Гей-България
Адалберт Мансардов
Хомосексуалистите и в това Народно събрание са около 45 на сто от депутатите, съобщават източници от софийските гей-клубове.
Съотношението беше подобно и в предишните народни събрания, което ни поставя на първо място в световните демокрации по броя на педерастите, падащи се на един парламент.
Не знаем дали на последния гей-парад на 28 юни в Берлин имаше делегация от парламента, но със сигурност българските извънпарламентарни педерасти присъстваха на Love Parade в столицатана Германия. Зрелището беше интересно.
Огромен фалус на платформа, а в похода над 300 000 полуголи мъже с лозунги като “Вкарай ми го в задника” и “Ние сме хомо, а ако не ви харесва можете да ни целунете задниците”.
Думата “задник” преобладаваше. Берлинчаните, на които не им харесваха, бяха замеряни с употребявани презервативи, показваха им неприлични жестове и гениталии.
Вълната на хомосексуализма заля през последните седмици улиците на Будапеща, Марсилия, Кьолн, Рим, Порто, Осло, Виена, Ню Йорк, Цюрих и Сан Паоло. Първите крачки бяха направени и в София на Парада на любовта.
Жителите на бермудския триъгълник в Берлин между Nollendorfplatz, Motzstrasse и Fuggerstrasse преди гей-парада избягаха от града. Само това им оставаше, тъй като самият кмет на Берлин - Клаус Воверейт, когато пое поста си заяви “аз съм гей”. Сега вървеше начело на парада.
В манифестациите на педерастите и лесбийките вече не става дума за предизвикателно демонстриране на сексуалната различност. Това направо е терор спрямо нормалното мнозинство, както в Рим при Калигула. Нормалните хора са атакувани като “глупави реакционери”.
По същото време в Париж Парадът на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните на 28 юни се предвождаше и от неговия кмет-хомосексуалист.
Начело на Парада в Рим беше неговият кмет Франческо Рутелли, деклариран хомосексуалист, а на нюйоркския - кметът Майкъл Блумберг.
Преди две години гейовете маршируваха за първи път в Загреб, като по този начин завоюваха първия плацдарм на Балканите.
Засега Софиянски изостава.
Нито един по-голям град не иска да забрани парадите, защото ще бъде обвинен в дискриминиране на малцинството. Силата на истеричната им реакция пролича след речта на американския сенатор Трент Лот, който през 1998 г. заяви: “Не трябва да се подиграваме с хомосексуалистите и да ги атакуваме. Трябва да им покажем как да се справят със своя проблем”. Въпреки загрижеността, Лот беше атакуван от гейовете като фашист и расист.
Агресивността им става все по-опасна за нормалните американци и европейци. Парадите на любовта са и голям проблем за полицията. В Берлин, на Love Parade бяха конфискувани огромни количества ecstasy. Появиха се и нейните по-опасни разновидности - ice и yaba.
Дебатът става остър. Американците сочат, че в свободното общество няма права на педерастите, а има само индивидуални права, които са еднакви за всички. На този фон опитите за политизиране на хомосексуализма е започване на опасна война на гей-малцинството срещу нормалното мнозинство и води до още по-извратената идея, че хомосексуализмът е преследван от хетеросексуализма.
Хомосексуалистите си играят с огъня - сочат психолозите в САЩ. Взривоопасността на проблемите, с които се занимават - религията, семейството и най-хуманните ценности, може да доведе до социална експлозия, за която те ще носят отговорност.
Опитите да се създаде синдром на преследването на хомосексуалистите е изява на тяхната растяща нетолерантност към останалите и недопустима атака срещу основните свободи и принципи на демокрацията, която е управление на мнозинството, а не на малцинствата. Никъде няма хомосексуална култура, която да е отделна от културата като цяло. Има само сексуално поведение, което е присъщо за малцина, като всеки от тях действа според собствени мотиви.
Хомосексуалистите постигнаха влияние в американската филмова промишленост, шоу-бизнеса, естрадата. През 1998 г. на Бродуей беше посветена пиесата Corpus Christi, в която героят прилича на Христос, беше гей и имаше сексуални връзки с учениците. Това вече беше много за католическата църква. Пиесата беше свалена.
През 70-те години гей-демонстрациите приличаха на политически протести. Постепенно те се превърнаха в карнавали, привличащи младежите със своята различност.
Защо хомосексуалистите стават толкова агресивни? Психолозите знаят отговора. Това се дължи на чувството за вина и на комплекса за непълноценност. Агресивното манифестиране на тяхната различност е форма на реванш срещу нормалните хора. Обвиняването на всички наоколо в нетолерантност към сексуалните малцинства е опит за предизвикване на чувство за вина в мнозинството. Този проблем е в центъра на вниманието на демократичните общества.
Фактът, че повечето седящи в Народното събрание са хомосексуалисти е опасен за здравето на България. Хомосексуализмът, въпреки че вече не е преследван, е болест, което потвърди и папата. Когато, засегнатите от нея се озоват на места, които са твърде високи за тях, те започват да живеят в истински кошмар. И превръщат живота на другите в кошмар. Прескочили юридическата бариера, те се намират в поредния кошмар - на отвореното общество. Но заради психическите си проблеми продължават да живеят в своето гей-гето.
Агресията, която е резултат на непрекъснатото самоунижение, лесно преминава в автоагресия. Самоубийствата при хомосексуалистите са 4-5 пъти повече, отколкото сред нормалните мъже.
Страхът, че другите ще разберат - в училище или в работата, води до хомофобско поведение. В групата приятели те най-високо ругаят “педалите”. Това не съм аз, аз съм като нормалните. Колкото повече крият истината за себе си, толкова повече се изпълват с агресия спрямо другите. Болестта се задълбочава и преминава в патология.
Преди години те се водеха към районите морални полиции. Сред тях се набираха доносниците. След 10 ноември преднамерено ги набутаха във властта. Дотогава бяха в “нелегалност”. Излизането им на дневна светлина ги “облъчи”.
За разлика от гейовете на свободни професии, политиците-хомосексуалисти крият своята сексуална различност, защото това ще е краят на тяхната кариера.
За всеки психиатър само един преглед върху състава на народното събрание, президентството, министерския съвет улавя характерното поведение на педерастите. Не че са напудрени, а заради симптомите на изключителната раздразнителност, необоснованата и неконтролируема агресивност, непредсказуемост в поведението и мисленето. Болшинството са с невротични трайни черти, истерична психотерапия, с трайна агресия срещу институциите и нормалните хора.
Опасността е още по-голяма, тъй като между хомосексуалистите е абсолютно невъзможно инакомислие. Това е затворено общество. Агресията, която е резултат на непрекъснатото самоунижение, лесно преминава в автоагресия. Колкото повече крият тайната за себе си, толкова повече затъват в собствената си изолация. Постоянният напън да бъдат отваряни досиетата на другите крие ужасът им да не бъдат отворени техните.
На Запад проблемът вече е решен. Не са дискриминирани като малцинство, но нямат право да участват във властта, която решава съдбата на нормалното общество.
В България стана обратното. Болни хора бяха допуснати до властта. Те я превръщат в болна власт, според своите представи и обременени мозъци.
Всъщност вече никой не се интересува от тяхната различност. Но те агресивно продължават да искат тя да бъде одобрена. Болестта е налице.
Обществото не само има право, то е длъжно да знае каква е сексуалността на хората, взимащи решения вместо тях.
Този въпрос с цялата острота чака своето решение.
Язък за боята !
|
Хомосексуалистите във властта
