"Обичам те...и какво?Има ли значение?..Можем ли да се изправим срещу това,което ни разделя и което няма да се промени-можем ли да простим грешките?... "

Да, има значиение!!! Защото "Обичам те" имплицитно натъртва и на "Обичам себе си"; Защото "Обичам те", или това "Обичам те", което аз казвам, означава "Обичам нас". А оттам - не е толкова просто, никак даже, но и хич не е невъзможно.

Аз правя грешки, от които добивам опит, в следствие на което решавам да си ги простя, поради голямото значение, което отдавам на опита. Аналогично - с грешките на някой друг, пък особено ако това е човекът, към който обръщам своето "Обичам те".

"Любовта не цели да променя.Тя просто приема някого и нещо такова,каквото е.И единствената цел,която съществува е отдаването ...до край- "

Именно... Отдаването. Само нека не бъде докрай. Защото "докрай" ще размие разликата между "теб" и "мен", а именно тази разлика може би ни събира. Любовта променя и още как. Не знам коя е причината да обичаме (то, знае ли някой?!), но промяната, или по-точно волята за промяна е една от "благите" последици на любовта. И пак - защото "аз" значи много, "ти" значиш много, но "ние" можем да сме всичко.

Естествено - пътят до "Ние" е дълъг, твърде криволичещ и хич не е безболезнен. Предполагам, човек трябва да е малко луд и не толкова прагматичен, за да бъде част от "Ние", с две думи трябва да е влюбен в идеята за "Ние".

И ако в тази "каша" намери и заеме място "Вярата" в самата любов, в конкретното "Ние" и в отделните "аз" и "ти", то убедена съм, че уж изтърканите и абсурдни думички "Обичам те" съвсем естествено създават цял куп дилеми, НО и дават разрешение на всеки един проблем и отговор на всеки въпрос.