|
|
| Тема |
 Последно мнение по въпроса за разправиите |
|
| Автор | пaднaлa oт мeтлaтa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 27.03.03 09:47 |
|
|
|
Мислех да напиша много неща но прочетайки сега какво се е писало, промених мнението си. Ще се опитам доста накратко да напиша какво точно мисля аз.
Тази цялата разправия определено ми омръзна. Спирам да я чета. Родителя поне според мен не е прав да се бърка така в живота на детето си, но то си е негов проблем. Като поотрасне и стане пълнолетно детето ще му върне "любовта" с лихвите. Виждам, че пак заваляха закани. Декстър кого плашиш? Гаргите? Ще отидеш и ще я набиеш ли или ще и вземеш компютъра? Боже как не разбрахте, че заплахите са проява на слабост и безсилие да се реши проблем! Като не ви харесва игнорирайте я и толкова. Какво и се връзвате? Тя е родител и до пълнолетието на детето си има права над него, каквито вие нямате и няма да имате. Кой ви е карал да ставате спасители?!
Какво е лесбийка? За мен е усещане на една личност за себе си. Няма никакво значение спи ли или не с жени и какво прави . Като такава усещането е строго индивидуално. Всяка личност е уникална и всяко усещани и разбиране, за това какво си и коя си също. Няма правила и критерии коя е лесбийка и коя не. Няма две еднакви разбирания какво точно е лесбийката. И всякакъв опит да се наложи нечие виждане и разбиране е вид насилие. Аз не се смятам за лесбийка. Спя с жени, спя с мъже, използвам технически пособия и ми харесва! И никога не съм понасяла някой или някоя да ме вкарва в рамки и калъпи. Аз съм жена и личност и толкова. Който иска, да ме класифицира като каквото си иска, но да избягва да ми навира мнението си в императивен вариант! Нямам нужда от лидери, устави и организации. Не искам некой да се грижи за моите интереси. Искам думата ми да се чуе, когато я кажа. Нищо повече.
Написах горното за да обоснова централната си мисъл. А тя е проста:
Нека престанем да се месим в живота на малките и подрастващите. нека престанем да им даваме акъл, какво да правят и как да го правят. Глупаво е!!!!! По този начен единствено им налагаме нашето виждане за нещата, като същевременно бягаме от по-нататъшна отговорност. В живота човек трябва да се опари. Не може да расте като цвете в саксия. Ще го изскубнат. Трябва да се бори и да преодолява препятствията. Сам. И тогава ще е човек. А не кукла на конци, която само си сменя кукловода. Тогава ще е личност. И ще знае кое, защо и как. Елементарно.
А какво стана тук? Вманиачена (ще ме извинявате госпожо но това вашето си е жива мания. Ако имахта малко повече акъл нямаше така грубо да се бъркате в живота на дъщеря си. Аз съм дете на властна и всезнаеща майка и поради това от 10 години държим студени и строго официални взаимоотношения) родителка започва да играе от името на дъщеря си. Нищо ново под слънцето. Обаче, тъй като е засегнато любимото дете на клуба нещата се превръщат едва ли не във война. Заваляват заплахи, закани и прочие атрибути на безсилието. Големи хора се вдетиняват и става едва ли не ситуация в детска градина. " Тя ма ощипа а тя ми взе куклата а тя ми каза лоша дума..." Ако не беше толкова тъжно щеше да е смешно. Гротеска...
Разбрахте ли сега уважаеми дами защо всеки път говора за толерантност и разбиране? Това не включва само съчувствието. Децата искат от нас разбиране и съчувствие и ние винаги трябва да сме готови да им го дадем. Но не и да ги направляваме в живота! Толерантността и разбирането изискват и да оставиш другия да падне и да се удари. За да може следващия път да не си счупи врата. Да му помогнеш, когато иска а не когато на теб ти се иска.
Не знам защо се ядосах толкова. Вижда ми се толкова просто и ясно. Явно само на мен...
Е благодаря за вниманието. Чувствайте се свободни да ме ругаете или квалифицирате. След като си казах мнението, трябва да мога и да си поема отговорността.
| |
| |
| 
|
|
