този цитат по-скоро е резултат от самоопределянето,нещо като защитна стена,която ти помага да общуваш с тези от другата стана на барикадата без да им даваш възможност да те нараняват(или поне не толкова,на колкото са способни)-казват,4е най-добрата защита е нападнието...не зная дали се изразявам ясно...
нека опитам така:след като прецениш,4е принадлежиш,симпатизираш или подпомагаш група,кауза и т.н.,която от своя страна е заклеймена от обществото или пък и е сложен печата табу започваш да се чудиш какво ти има,наред ли си,наистина ли си такъв за какъвто се мислиш...все в този ред на мисли...и така докато се убедиш,че си намерил правилното място за своето душевно ил психическо спокойствие...
но спокойствието е краткотрайно...започват притесненията как да си "признаеш",че си от играчите на скамейката,от аутсайдерския отбор-ами нали всички ще ти се смеят,ще те сочат с пръст,близките ще кажат:"как можа..." ...и така започваш да се надсмиваш над себе си,на това ,което си осъзнал че си...
ако се изживяваш насериозно ставаш досаден за околните, а ако си и "черна овца" направо минаваш в графата персона-нон-грата...
сигурна съм,че всичко което пиша ти е познато-няма начин да си се осъзнала като лесбийка и да не си минала през подобни терзания...може би трябва да продължим темата "при закрити врата"...ти избирай клуб или e-mail...