|
Едната крайност е обожествяването на пазара, а другата - демонизирането му. И двете са идеологически залитания, които нямат връзка с реалността. В съвременния тип общество пазарът изпълнява определено положителни функции, не във всички сектори, но да кажем в почти всички, освен тези, които произвеждат т.нар. публични блага (като сигурност и отбрана, обществена инфраструктура и др.), както и смесени, публично-частни, някои от които могат да се предлагат от пазара и частни компании (като например образование, здравеопазване и др.), но принципът на не-изключване изисква определена намеса във функционирането на тези пазари.
Пазарът сигурно не е най-доброто възможно нещо за разпределение на ресурсите, предметите за потребление, доходите и богатствата, но в никакъв случай не е и възможно най-лошото. Ако вземем примера, който Улф дава и всеки от нас е съгласен - че разпределението на стоките и услугите за потребление в едно семейство не става на пазарен принцип и така трябва, то как може този пример да се приложи в по-големи мащаби - в рамките на общности, комуни или обществото като цяло? Ако е на доброволен принцип, т.е. всички членове на една комуна се съгласяват, че това, което произвеждат, ще се дели между тях на непазарен принцип - добре, няма лошо в това. Всеки член на общността повече или по-малко допринася за производството и доставянето на определени продукти и услуги, след което по взаимно съгласие се разпределят между тях. Възможно е обаче да възникват излишъци, които могат да се продават на външни пазари или обменят с други такива общности, ако има, или дефицити по различни причини, които могат да се компенсират отвън или по пазарен принцип, като се закупят от пазарите извън тази непазарна икономика (в което, ако може да стане, пак няма лошо, пазарът не е някакъв "демон", който трябва да се избягва по всякакъв начин), или като се обменят на непазарен принцип с други общности.
Горе посоченият пример е много хубав, защото е доброволно изграждане на такава общност между хора с чувство за принадлежност към нея. Това е един хубав вид социализъм, комунизъм, анархизъм, демокрация - както щете го наречете, но няма нищо лошо в това, защото представлява избора на хората. Държавната бюрокрация не трябва да ограничава тези хора в това им право.
Обаче ако се опитаме да изградим такова общество форсирано, включвайки всички хора в него, без да ги питаме искат ли или не искат - ето това вече е болшевишко бедствие. Кой ще дойде на мястото на добрия баща в семейството, отговарящ за правилно разпределение - някой изрод като Ленин, Сталин, Мао, Пол Пот? Или някой като бай Тошо? Естествено спрямо подобна възможност свободните пазари и техните полезни за обществото функции са за предпочитане, без разбира се да бъдат идеализирани и обожествявани.
Трябва разбира се да се уточни, че при нас, а и не само при нас, почти навсякъде по света, свободни пазари, неограничени от неправилна държавно-бюрократична или олигархическа намеса (много често и двете, защото олигархията всъщност процъфтява чрез помощта на корумпираната държавна бюрокрация) общо взето почти няма. Хибридът, който се получи при нас - партизански БКП-олигархизъм, подпомаган от корумпирана и пречеща на бизнеса и свободните пазари държавна бюрокрация - е дори по-вреден в сравнение варианта бай Тошо за съжаление.
|
Идеализъм и реализъм относно ролята на пазара
